Smilen написа:
"Непредубедените" читатели не четат църковен вестник - така че няма голяма опасност.
Опасност има и тя се нарича съблазън. Никой не е имунизиран, никой от нас. Когато обикновения християнин прочете нещо нездраво точно на страниците на ЦВ (особено ако е представено и като редакционен коментар), той ще се запита "къде попаднах, тук ли ми е мястото, какви са тези хора, какви са тези неща, които пишат". И ако не вземе *веднага* мерки - а именно, не нарече заблудата заблуда и неистината неистина, след което не отправи искрена молитва към Бога за чуждото и собственото вразумление, то тогава има голяма опасност да залитне - наляво или надясно. Залитането надясно е криво разбраното смирение, което може да доведе до психически отклонения - "на страниците на ЦВ черното е бяло, и сигурно е точно така, просто аз не съм достатъчно смирен за да го разбера". Но не е така - в света, който живем има истина и лъжа, и отклоняването от истината е и отклоняване от Бога. Друго залитане (в противоположната посока), да го наречем залитане наляво - разбираш че това, което пише е лъжа, това те отчуждава от Църквата и изпадаш от нея. Наляво - при отец Попов и "дядо" Инокентий, или надясно - при отец Людмил (Руска Автономна Църква) или старостилците. Отец Людмил те прекръщава, извършваш смъртен грях срещу Светия Дух и от там нататък пътят обратно е много, *много труден*.
И тогава кой следва да върже воденичен камък на шията си? Може би дори аз - ако заради мен такава статия попадне в Интернет?
А и друго, много важно, за съблазънта. Ако трябва да кажеш някоя неприятна истина на хората, естествено, че трябва да го направиш по начин, щадящ другите, по който да подадеш спасително ръка, да не ги удавиш в сурова безпощадност. Такава опастност има и такава грешка е правена многократно. Особено от интелектуалците, които по принцип са по-податливи към меланхолично мрънкане.
Обаче... съблазън може да се появи и от другата посока. Ако не казваш истината на хората и открито се кривиш пред тях. И тази съблазън е много по-голяма. Интересното е, че обикновено авторът, който постъпва така (криви се от истината) може би го прави заради своето собствено маловерие. Дълбоко в себе си вече той самия се е съблазнил - смята, че това, в което вярваме е отвъд истината, следователно истината ще убие вярата в другите. А всъщност истината никога няма да убие вярата ни, защото вярваме именно в истината - в Този, който е и Пътят, и Истината и Живота.
Smilen написа:
Но всъщност във вестника има и силни статии. Да не бъдем несправедливи.
Разбира се и слава Богу. Именно заради това всички полагаме усилия да движим нещата напред - колкото зависи от нас.
Smilen написа:
Мисля, че вестникът е сипмтом, не е проблем. Той е адекватен на църковното съзнание в момента. Като няма истинско богословие, как да има силни богословски текстове.
Да разбира се, симтом е. И именно затова този, от когото нищо не зависи би следвало да проявява смирение и просто да се осланя на Бога като се моли за благото на БПЦ. Но какво да прави този, откогото може би нещо зависи - ами ако Бог иска да се огледаме и да забележим какво се иска от нас, тук няма място за фалшиви самооправдания и успокоения. Трябва смирение, да, трябва, но трябва и да си отваряме очите.
Smilen написа:
Този Пък може времето на църковните вестници просто да вече да е отминало. Има книги, има Интернет...
Тук не мога да се съглася. Може би ще те шокирам, но според мен има нужда не само от официозни църковни вестници, но дори от църковна цензура. Позволи да обясня какво искам да кажа, преди да се уплашиш.
Интернет и хаосът в книгопечатането изляха твърде много информация върху многострадалния българин. Това се отнася и до религиите. Книги, които всеки трябва да прочете се печатат в 500 бройки, а апокрифни полуграмотно написани брошури се издават в тридесетхиляден тираж. Отсякъде идват послания, всякакви секти и религии казват - ела с нас, истината е тук, ние имаме отговор по всички въпроси.
Затова Е необходимо колкото се може по-често да се чува ОФИЦИАЛНАТА позиция на БПЦ и на тези, които са назначени не от нас, а от Бога за наши пастири. Те не само че трябва, но са длъжни да обгрижват и да насочват стадото си.
Обикновените православни християни имат нужда от неща, съвсем конкретни, които да ги насочват. Днешният свят крие много предизвикателства, рискове, и ако няма официална позиция, идват слуховете, сектантите бързат да дадат отговор. Ето - трансплантацията на органи - обществото живо се интересува, православните - също. Детето ми почина, мога ли да дам органите му, добре ли е това. Жива и здрава да е презвитера Карамихалева, че написа много хубава статия по въпроса. Или примерно - от службата ще ми дават заплати по банкомат, чух разни конспиративни слухове свързани с Антихриста и сигурността верни ли са или не, правя ли компромис със вярата и свободата си - предпечат на Звяра ли са те? Смея да твърдя, че тук изпреварихме сектантската атака - още преди проблемите от Русия с данъчния номер да се пренесат в България, реагирахме бързо и адекватно (преди всичко благодарение на о. Ангел Величков, който се поинтересува относно една съмнителна книга).
За да потвърдя тезата си, интересно е, че между ключовите думи, в които потребителите на Интернет влизат в страницата на ЦВ, традиционно напред в класацията са "аборти", "евтаназия", "трансплантация". Все въпроси, по които Църквата има какво да каже и трябва да го казва.
Така е и с "църковната цензура". Не казвам, че може и трябва нещо да се забранява и разрешава, но не би било зле Църквата да въведе нещо, което го има и в Русия - официално одобрение с печат, че написаното в книгата отговаря на православното учение. Съвсем доброволен. Това е само идея.