Поздрави на всички, които обитават тази интернет-пустиня! Вие вероятно не ме познавате, понеже до неотдавна аз обитавах една друга кибер-пустиня, която се нарича
“Православие.Бг”. Последният път обаче ме
изгониха, защото не съм пишел нищо по същество. Изгониха ме няколко пъти по този повод. Че какво мога да напиша аз по същество? Аз съм един обикновен юродив. Затова и веднага отидох да се кая при моя старец преподобния авва Агатон в Нитрийската пустиня. А трябваше да се кая, понеже не бях разбрал божествената мъдрост на визионерството. А то визионерството си е особена харизма и не всеки може да я притежава.
Когато по-рано пребивавах в интернет-пустинята Православие.Бг, моят авва ми разказваше случката с авва Антоний и огледалцето. Ходел си той в пустинята и видял огледалце. Прекръстил го и огледалцето със свистене се строшило на безброй парченца. Тогава учениците му го попитали “Как разбра, че това е дяволът?”, а авата спокойно отговорил: “Че какво ще прави огледалце в пустинята!”. Не се поучих аз от тази случка и си мислех, че в интернет-пустинята има разум и мъдрост. А то какво излезе? Там, в тази пустиня попаднах на много огледалца. Само че духовете в тази пустиня наричат тези огледалца “визии”. Затова когато ме изгониха оттам, аз се върнах в Нитрийската пустиня и дълго размишлявах в пост и молитва какви ли ще са тези нови огледалца, дето им казват “визии”. Имало, казва главният визионер четири визии, а от тях трябва да сглобим една друга “синтетична визия”. Ох, това пък какво ли ще е? Това ще да е някакво многостранно огледало. Кой знае? Ама пък, мисля си, авата ме учеше че няма какво да правят огледалца в пустинята и затова аз си казвам постоянно: “Какво ли пък ще правят визии в Църквата, още повече пък синтетични визии?” Отговорете ми вие?
Оказа се обаче, че изкушенията не свършват дотук. Както си бродех в пустинята Православие.Бг попаднах на още нещо. Наричат го “Услуга общност”. Това било някакво пространство, което трябвало да споделяме, общо пространство. Да го споделяме и да бъдем заедно, колкото и това да е трудно. Добре, че бродех с молитвите на моя авва, та и сега прозрях изкушението. Това е цяла огледална стая, зала от визии-огледалца, в които да се оглеждаш. Невероятно, какво визионерско изобретение. Значи ще си създадем виртуално пространство от визии-огледалца, огледална стаичка, в която ще си общуваме с нашите сенки, илюзии, въображения, фантазии, маски – сиреч с нашите си визии. И като споделяме това общо визионерско пространство, ще си създадем въображаема църква, т. е. визионерско-огледална стаичка. Това изглежда прекрасно, завладяващо, омайващо! Но както си мислех тези неща, си припомних съвета на моя авва – да изпитвам всеки дух, сиреч всяко огледалце, всяка визия, та било тя и синтетична. Ние в пустинята имаме опит от визионерството, защото там има много духове – има даже и синтетични духове, само че ние сме верни на евангелския език и ги наричаме “легион”. От опит ние знаем, че визионерството е плод на нашето въображение и когато човекът визионерства, неговото въображението надминава всякакви граници. Да, обаче точно тогава ние можем да видим до каква степен нашият ум е в плен на фантазиите, и е омагьосан от виденията, сиреч - визиите /си/. Когато визионерства, умът кръжи около Църквата, оглежда я отстрани (понеже е извън нея). И като събере всички отражения от този оглед си създава “синтетична визия”. Колко простичко, а! То, визионерството, не е нищо друго, освен да оглеждаш Църквата отнякъде, да я оглеждаш като в огледало и да наричаш отраженията “визии”. Колко блажено състояние е визионерството, а! Стоиш си удобно в креслото, оглеждаш (визионерстваш) Църквата и си създаваш огледалца-визии. И така си блаженстваш, блаженстваш…. Ако пък ти стане скучно си създаваш огледална стаичка, каниш си гости и споделяте общото визионерско пространство. Общуваш си ти, общуваш и… Много е хубаво така, нали! Хубаво е, блажено е докато си сам – сам със собствените визии-огледалца, със собствените въображения, фантазии, илюзии, маски... Но истинският, реалният живот е нещо друго! Той започва чак след като дойде някой авва (но от реалния свят и ти каже: “Че какво ще правят огледала в пустинята?” Затова и аз си помислих, какво пък ще правят визии в църквата? Ха, че за какво пък ни са огледалца, визии, визионерски пространства, огледални стаички…? Досещам се само за един отговор: за да забравим за всичко реално в Църквата и да си живеем блажено в огледалната стаичка на “Услугата общност”.
Сигурно и вие ще ме изгоните от вашата пустиня. Ох, много духове и най-вече визионерски има в интернет-пустинята. Аз обаче оставам верен на мъдростта на авва Агатон и се моля той редовно да посещава вашите пустини и да прекръства всички огледалца. Представяте ли си, ако той влезе в огледалната стаичка на Православие.Бг и прекръсти всички огледалца. Какъв трясък само ще настане, какво свистене, колко милиарди парченца ще хвърчат, а? Аз продължавам да се моля да имаме мъдрост и да прекръстваме всяко срещнато огледалце, на всяка крачка. Защото какво ще правят огледалца в нашия живот? Какво пък ще правят визии в Църквата?
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. За мен необичайното се състои във факта, че по-малкия /лаосът на "Православие БГ"/ благослови по-голямия /Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил/, а в Писанието четем следното: "Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия" /Евр. 7:7/. За мен е допустимо християните да се благославят помежду се с думите "Бог да те благослови" /преди години ми звучеше като запазена марка за протестантите/. Особено е допустимо и нужно майка и баща да благославят чадата си. Благославят и игумениите и игумените своите духовни чада. Но това е благословение между равни или от по-големия към по-малкия.
.