ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Извинете ме, ако има вече отворена подобна тема.
Взимам повод да напиша от гостуването през тези дни на чудотворната Божигробска икона на Божията майка, в моя град. Реших и аз да отида и да се поклоня и да измоля облекчение за скърбите си, но като видях огромното множество народ, наредило се на опашка за същото и си тръгнах смутен.
Говорих с моя отец за чудотворните икони и той ми каза, че по принцип всяка икона е чудотворна, защото не точно изображението, но изобразеният е този който върши моленото чудо. Така, че особено голям смисъл в реденето на опашка с хиляди народ няма, което не значи, че е лошо да се поклони човек пред подобна светиня. По-добро от моленето пред точно една чудотворна икона е редовното приемане на тайнствата например, нещо което не може да се каже за болшинството от наредилите се молители за чудо.
Как мислите вие?

Аз вече успях да се поклоня на тази икона.
Изобщо съществуването на иконите е заради чудото на Христовото възкресение. И главната цел на всяка икона е да ни разкрива това Божие Чудо. А чудотворността на иконата е диалогично събитие, в което освен Л/личноста на иконата участват и хората. И конкретното чудо станало чрез иконата е знак за осъществен диалог и синергия. А по принцип няма чудотворни икони, те могат да станат чудотворни, могат и да не станат, макар че те съществуват на основата на чудо, но дали ще проявят чудото, тук и сега зависи и от молещите се пред тях.
Но на иконата, виждаме Божията Истина, Която ни води към Божията тайна, и чудотворността на иконите се скрива в тази Божия тайна, която не може да се обясни.
За мен лично има значение пред каква икона се моля. И имам предпочитания към някой конкретни икони. Защото всяка икона на един светец го разкрива по определен начин,

Не мисля, че трябва да се противопоставят. И двете ни дават едно и също Чудо. А отделен е въпросът как хората се молят на иконата.

Не мисля, че трябва да се молим на иконата, а на изобразения на нея.
Колкото до това дали тайнствата и иконите дават "едно и също чудо" аз лично това не го доумявам. Ако може да обясните по-подробно какво имате предвид?

Имам предвид молеики се на образа, който е достъпен за нас чрез иконата.А образа на свои ред, по един иконичен начин, извежда нашите молитви към първообраза. Аз се моля на иконата на светеца, защото тя е негова конкретна, личнна проява, а без икона няма и изобразен, така че иконата има сотирологично (спасително) деиствие. В иконата дървото, глината, боите, лакът допринасят за нашето спасение.
Ако не се молим на иконата, няма как да се молим и на образа и изобразения на нея. Иконата изисква една иконична молитва.

Това чудо е Христос, Църквата, спасението, благочестието, а св. ап. Павел казва че благочестието се състои в това, че Бог се яви в плът. За това благочестие ни говори и иконата и тайнствата и всички елементи на църковният живот

Това наистина не мога да разбера/приема. Научен съм, че спасителни за нас са Христовите заслуги и Неговите мъки на кръста, а не материалните субстанции от които е сътворено едно ... изображение. Целувайки иконата изразяваме почит не към картината, а към приятеля на Бога, изобразен на нея, надявайки се на ходатайството му за нас.
Това, което вие пишете, според мен, директно налива вода в мелницата на адвентистите (или каквито бяха там още "християнски" секти) които твърдят, че кланяйки се на икони, ние си правим от тях кумири в нарушение на Божия закон. Външно погледнато и подплатено с вашето обяснение, за съжаление това изглежда точно така
Но нека леко променя темата с още един въпрос. Снощи имах възможността да се поклоня пред въпросната икона. Отдръпнах се настрани, за да мога да се помоля гледайки преминаващите хора. 99% от тях правеха някакви кръгообразни движения с ръце докосвайки иконата и допираха о нея картички с нейна репродукция, така както се намагнитва парче желязо опирайки го в магнит. Рекох си да попитам защо са тези квазимагични, кръгови движения с ръце, имат ли някакъв здрав, православен смисъл; пропуснах ли нещо като не ги направих, но само се помолих за изцеление на немощите си?

Ако разбирате иконата, само като материални субстанций, то това не е икона. В иконата има материални субстанций, но иконата е нещо много повече.В иконата. материалите на иконата съвпадат с изобразения светец. Светецът по някакъв чуден начин в някаква степен се въплъщава чрез,и в боите(не в тяхната материална субстанция сама за себе си, а в желанието на Църквата и иконописеца чрез тези материали да се разкрие светеца) и ние имаме възможност да го виждаме. Не са ли вижда спасителността на тези материали? Не можем да ги разделяме така, тези неща, целуваики иконата(по точно лаковото покритие или стъклото) ние чрез тези материални субстанции отдаваме почит към светеца, а светоста на първообраза птисъства и в образа. Затова наричаме иконите честни и святи.И иконите ни разкриват един свещен материализъм(изразът е на о. Николаос Людовикос).

Адвентистите не са авторитет за мен и като се опитвам да си обясня иконата не мисля да взимам под внимание тяхните възгледи.

Незнам, може би тези движения се дължат на приемането на иконата за магична материална субстанция без някаква личностнна връзка с Л/личностите които са изобразени на иконата и заради които, тя е икона. Нали спасителността на иконата се дава от Спасителя.

Аз мисля като Вас, но по-крайно. Много по-лесно е някой друг да ти направи чудото и да ти реши проблемите, отколкото да положиш усилия или да се замислиш за собствените си грехове.