ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Бинго!

Според мен се харесват имено те, защото ние като народопсихология свързваме старото, изпитаното от врмето с по-истинното, а новото - задължително с измамното. Плиткото при това е, че не си правим труда да видим кое е и наистина новото и кое старото. А и забраните ни респектират. Имаме ги за сигурен път към духовността. Другите пътища са много по-неясни, страшни и неутъпкани. А отец Серафим Роуз не е толкова фанатичен, просто гледа от гледната точка на разпасаните седемдесетте години на миналия век в Америка и се е хванал по-здраво за православната традиция от самите првославни за да уравновеси положението, а и е минал през източните религии и се е напатил от нюейдж-объркване. Така мисля.

Серафим Роуз не познава добре православната традиция за да може да се хване за нея. Той изповядва и проповядва едно изкривено поамериканчено руско православие, в което могат да се открият дори и следи от старообрядството. Серафим Роуз няма как да познава добре светите отци, той чете на развален руски и светоотеческото наследство го ползва през дореволюционните преводи на св. отци на руски. Освен това творчеството на о.Серафим Роуз е силно заразено с неогностицизъм. Вместо да ми възхваляват творчеството на о. Роуз е добре да се прочете о. Майкъл Ацкоул от Антиохийската църква, който доста внимателно и в детайли се занимава с неогностическите пропадания на Серафим Роуз. За съжаление о. Роуз също се оказва не само далеч от православието, но и много встрани от него. Така че, тези, които се увличат от него - внимателно. Шмеман си е православен, при това от -до, нещо, което съвсем не може да се каже за дзен православието на о. Роуз. Нека всеки, който се поувлича по явлението Серафим Роуз си зададе въпроса за : може ли от един извор и сладка и горчива вода? Казвам това, защото няма как човек претендиращ да познава православието и св. отци, а още по малко духовник да създаде книга като Живота след смъртта. Там са грешка до грешка, да не използвам по-силна дума и това междувпрочем го признават и благодетелите на о. Серафим Роуз.
Руснаците трудно признават грешките си, дори когато са причинили смъртта на милиони. Същото е и в богословието им. О. Серафим Роуз е единствено популярен в Русия. От там явно се прехвърля и в България. В Америка е популярен също сред рускоезичните среди. Е, отговорете си на въпроса, как тогава няма да бъде предпочитан пред Шмеман и Флоровски? Флоровски пише за Западния плен на руското богословие. Същото прави и Шмеман в Историческия път... Нито Шмеман, нито Флоровски, нито Майендорф се приемат с възторг от масовия християнин в Русия. Серафим Роуз е друго, той показва, че Руското православие никога не е било в грешка. Че католицизма обвит в православна опаковка става чисто православие. Същото важи и за протестантизма... Е може ли Русия да греши? Как да обичаме тогава "модернистите" Шмеман и Флоровски, още повече, че първия пушел цигари . Не може да пушиш цигари и да говориш, че руското богословие и руската "православна" догматика са в голямата си част чиста проба католицизъм в православна подвързия. Но в голямата си част православните сме лишени от онова основното, което ни различава от фауната и си повтаряме православни мантри до втръсване. А всеки влак си върви с пътниците.

Въздържам се от коментар на (според мен напълно незаслужените) критики на о. Серафим Роуз. Ще напиша само, че отците А. Шмеман, Г. Флоровски и Й. Майендорф може да са прекрасни академични богослови, но едва ли някога ще бъдат канонизирани за светци. Просто защото в църковното съзнание те ще си останат такива - макар и големи, но само учени. А, както пише тук нашият приятел, - в църковното съзнание той вече е светец- потвърждение за това са неговите икони, някои с ореол, други без, от различни краища на света. Мисля, че дори този факт е достатъчен да ни накара да се замислим за някои неща.

Както казах, нямам намерение да правя разбор на богословието на о. Серафим Роуз, нито на богословския му метод. Който желае, обаче да научи повече - вече и на български излезе прекрасната книга на неговия духовен син, о. Дамаскин Кристенсен, "Не от този свят", която представлява негова обширна биография и богословски анализ на трудовете му. Накрая на книгата са описани и някои посмъртни чудеса, извършени по молитвите на блажения о. Серафим Роуз.

Вижте, канонизацията нито ще прибави, нито ще отнеме нещо от това, което о. Серафим вече е направил за душите на вярващите по света. С което заслужено си е спечелил почитта им. Когато вярвам, че дадено лице е водило свят живот, официалната санкция на Църквата няма да го направи по-голям светец в моите очи, нали? Примери за спонтанна канонизация имаме много през различни периоди от историята на Църквата. Да не говорим, че поне през първите 11 века това е била обичайната й практика.

Божията заповед е ясна: "Бъдете свети, както Аз съм свят" и "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та като видят добрите ви дела да прославят Небесния ваш Отец". Не е казал: "Бъдете големи учители-богослови, та името ви да се прослави по цялата земя". Вярно е, че светият живот сам по себе си не е предпоставка за липсата на богословски грешки. Но пък академичното богословие в още по-голяма степен НЕ е предпоставка за наличието на свят и богоугоден живот. При цялото ми уважение към гореспоменатите отци, за двадесет години в Църквата не съм чул някой да се отнася към тях като към светци.

А когато има признаци, че някой е водил свят живот, най-малкото, което като православни можем да направим, е да се отнасяме с малко по-голямо уважение към него. Не да търсим под вола теле, да го обвиняваме в какви ли не заблуди и грешки, та дори в това, че руският му език бил слаб или пък, че "имал личен проблем" с о. А. Шмеман.

Ако виждате някакви грешки в богословието на о. Серафим Роуз, дайте конкретни примери и можем да ги обсъдим. Дотук не прочетох нищо по същество.

Здравейте,

бих искал да вметна няколко,струва ми се, добри думи за о. Серафим Роуз.

Доколкото мога да разбера, имайки предвид и темата за отец Г.Флоровски, нещата опират до това що за авторитет е отец Серафим и доколко може да е такъв. По този повод имам няколко бележки:

1) Това, че някакви групи ултраправославни са си харесали отец Серафим и явно парадират с неговото име, не бива да води до автоматично зачеркване на отеца.Такива хора винаги са способни да си намерят "авторитет" и то на всякаква цена. Примери много.Щом дори се намериха люде, които обявиха Путин за светец, то явно проблема не е толкова в личността, колкото в интерпретацията. Доколкото ми е известно сам себе си о. Серафим никога не е считал за някакъв авторитет. Дейността му е била практически и мисионерски насочена. Това, че определени хора третират творчеството му безкритични и гуруистично е техен, а не на отец Серафим проблем.

2) Това, че той има богословски грешки е ясно, но нито е първият, нито е поледният. По тази логика трябва ли да изхвърлим на боклука Тертулиян и Ориген и да ги зачеркнем до последната запетая или по-скоро, каквато е практиката, творчеството им да се приема избирателно, критично и с оглед на историческите обстоятелства, които го определят. Мисля, че отец Серафим също заслужава едно такова почтенно отношение, а той дори никога не е отпадал от Църквата за разлика от споменатите двама. Времето ще отсее ценното в неговото наследство;

3)Мисля, че дори в личностен(а не творчески) план не трябва да прибързваме да съдим отец Серафим в крайности. Все пак той е бил фин и интелигентен човек, който е трябвало да отстоява православната си вяра в една изключително сложна обстановка. От една страна силно хедонистичното общество на САЩ от неговото време, от друга една силно националистическа и капсулирана руска задгранична църква. Да не забравяме, че нито православното богословско образование, нито книжнина в САЩ по онова време са били на настоящото ниво. Много моменти от живота му показват, че той никога не е изпадал до типичното безкритично сектантско съзнание, което мисли всичко, простичко в черно-бяло:

- Най-малкото,голяма част от съзнателния му като християнин живот е свързана с мисионерска дейност и през цялото време контактува с католици и представители на всякакви протестантски деноминации;

-помня случая, в който се огорчава дълбоко след като един свещенник осъжда братството на св.Герман(в което е и отеца),задето събират помощи за "безблагодатната" новостилна Църква в Уганда;

- или пък това как съветва семейство Андерсън(ако не се лъжа) да НЕ учат руски език, за да не бъдат въвлечени в църковни сплетни и интриги;

Това са само няколко примера за това, че о. Серафим е бил личност инилигентна, в никакъв случай крайна, но все пак повлияна от своето време и от хората, с които е влязъл в досег;

В заключние ще кажа следното: Очевидно е, че о. Серфим има своя принос към Православието на 20в. Но не разбирам защо изискваме толкова много от него, всъщност това, което той никога не е претендирал да бъде: авторитет, църковен отец и учител. Имам чувството, че едно негативно полемично отношение към определени крайни православни кръгове автоматично се пренася към личността на отец Роуз и творчеството му не просто се разглежда критично, а се разпердушинва. Ако не греша в преценката си, отец Серафим е бил предимно православен публицист, занимавал се е с актуални проблеми на своето време в конкретен исторически момент, при определени обстоятелства. Нека да го съдим от тази височина, а не да си го представяме като някакъв ересиарх, който трябва да се унищожи и,моля , нека си го запазим за Църквата и не позволяваме да бъде употребяван за подплатяване на нечии идеологии.

Аз лично съм чел "Православието и религията на бъдещето", както и руския превод на Vita Patrum(от части, ако трябва да бъда честен), по изданието подготвено от манастира на св. Герман и не са ми се сторили толкова страшни. Първата съответно не може да се сравни например с труда на о. Г. Флоровски за източните отци, но според мен това не е и била целта на о. Серафим.

За мен лично о. Серафим е значим като един жив пример за това, че живота според Евангелието е възможен във всяка една епоха и на всяко едно място по земното кълбо.

Благодаря за търпението да изчетете този дълъг пост (поне на тези, които за го имали )