ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Каките от синодалния сайт, пардон - батко Атанас Димитров, успяха да сътворят и това:
Този път лапсусът е колективен - и на съставителя атанас Димитров; и на редакторите - проспали грешката, ако въобще редактират; и на самите духовници от Гигинския манастир, окачили в обителта по случай височайшето посещение редом с националния флаг и този на Вселенската патриаршия, без представителство от нейна страна на събитието. Ако бяха окачили знамето на Европейския съюз, то това по някак си можеше да се връзва със съвременния ден. Ама да искат без повод да окачват онова знаме, дето нашите предци преди век и половина са се борили да не го виждат въобще около българска църква ми се струва прекалено! Похвално нещо е материалният градеж, похвално нещо е и интересът на управляващите към него, разбираема е гордостта на постигналите всичко това, но при цялата еуфория да се забравя за основния духовен градеж и необразоваността да се тръби и прокламира навсякъде ми се струва прекалено, твърде прекалено. Ако поне бяха прочели обичния Устав на БПЦ, то от неговия чл.253 щаха да разберат, че жълтеникавото провесено от тях няма нищо общо със знамето на патриаршията, към която принадлежта, - въпреки че последното може би още никой не е виждал поне нарисувано вече година време след закрепването му в Устава. Как с това възпитават и образоват министър-председателя ни и министъра за църковните въпроси няма да питаме. Впрочем най-жалкото е, че това е една малка, ежедневна, незначителна и незабележима черта от общото дезориентиране в църковния ни живот. То както сме тръгнали, сигурно въобще не е далеко денят, когато по някакъв начин ще се разделим с патриаршеското си достойнство и ще се върнем към екзархийската си битност в подчинение на Вселенската патриаршия, за да се доучваме на вяра, но нека поне почакаме това време да дойде, а не да го изпреварваме и усилено да работим за него.

Аргиров

Напълно съм съгласен, а и отдавна сме се разбрали, че не си заслужава да се критикуват действията на работещите в официалния сайт на БПЦ - каквото могат, това правят хората.

Смятам, че тук има по-важна тема - за недостатъчното църковно-административно самоосъзнаване у няколко групи от хора, всяка със свое представителство в горната случка.

Клириците на Гигинския манастир окачили знамето на Вселенската патриаршия или на Света гора по неизвестни причини.
Репортерът, обикновен мирянин, който не е официален сътрудник на синодалния сайт според публикуваната инфоррмация, е направил снимката.
Сайтът я е публикувал без никакви забележки и угризения.
Ето това вече е липса на самоосъзнаване в цели групи от хора, което е тъжно. Много пъти съм наблюдавал отделни прояви на горното у отделните групи, но тук те са свързани в една нишка и е трудно да се говори за грешка на една отделна група или на един отделен неин представител. Че как аджеба толкова много грешки се навързаха една след друга в един мат`рял от три параграфа и петдесетина снимки, бе джанъм!? Това вече не е случайно, а симптоматично - и не за професионализма на синодалния сайт, а за нещо по-голямо. Че на всичкото отгоре с това си незнание са се изтъпанили пред висшето държавно ръководство! Ами тогава какви ли глупости говорят пред обикновените миряни?

Всичко е толкова гротескно-тъжно, че мястото му е само в Рибарите на мрежата, а всички трябва да работим да няма такива случки, които да попадат в мрежите. Пробемът е по-сериозен от чисто професионалните умения на работещите в синодалния сайт и това се стремих да покажа с бележката, но с това второ обяснение на мен ми загорча като от пелин.

Или поне ми се струва, че е по-сериозен - но да дадем възможност и на други да изкажат мнението си.

Аргиров

Двуглавият орел е символ на Палеолозите, а това е техния флаг. Понеже е последната династия преди краха на империята впоследствие с този флаг се отъждествява не само Палеологовата династия, но самата империя и институциите й. В случая с гръцката църква това е обяснимо, сръбската носталгия няма историческо оправдание, защото и Симеон се е титлувал цар на българи и гърци, а и не само той. Въпросът обаче остава, като какво се явява така повесения флаг в Гигинския манастир и какви асоциации трябва да предизвиква? Да не би да е станал ставропигия на Вселенската патриаршия или просто изразява намерения

Извинявай ама, ако кмета на Трън примерно реши да си издигне пред кметството сръбското знаме, това като как трябва да се приеме?

Не съм напълно сигурен, че е така. Двери има хиляди симпатизанти, а завистниците ни са единици, но ако трябва да сме честни, с малки изключения и те ни уважават

Сигурно е така, но обикновено със съпругата ми сме достатъчно далече за да не ги чуваме А за останалото мога да правя заключения преди всичко от редакторската поща

Дано не прекалявам с писането, но не смятам, че в случая политизирам нещата. Разсъждението ми беше по скоро по посока на въпроса какво ли наставляват някои пастири пъдарите, след като пред царя показват несъстоятелни символи. Решително не съм имал предвид никакво политизиране, въпреки че така изглежда.

За мен тук има по-основен проблем: някаква липса, някаква празнота, някаква непълнота. Ето и друг поглед към тези и подобни нещата, който ме води до същата празнина:

Известен рокаджия захвърля рока и поема пътя на свещенството. Състоятелен по думите на много хора брокер напуска "Уолстрийт" и поема пътя на монашеското отричане от света. Това добре и похвално.

Рокаджията-свещеник е твърд "старостилец" и е "верен до смърт на" "истинското православие". Брокерът-монах е привърженик на светогорския устав и символи. Поемайки усърдно по православния път те дали го приемат такъв, какъвто е около тях, или търсят свой собствен, отличителен, а понякога и изключителен път? Търсенията им в православието, озарени от искрата на вярата, дали са подкрепени от изучаването и осмислянето, или са собствени еклектични умозаключения, които - при още по-нездрава мистика - лесно водят до магьосничество, окултизъм и най-общо противоверие? Най-накрая цитираните примери не показват ли съвременния начин за лесно използване на "православието" в създаването на модерни суеверия?

Вярата е искра, пламък, огън, който озарява живота на човека - този и отвъдния. За постигане на значими и разпознаваеми в този свят прояви и плодове на вярата не може да се разчита само на първоначалната искра и доживотния пожар в душата - трябват съзнателни, целенасочени и плодоносни усилия за научаване на малките и големите истини на вярата в последователност и постоянство. Оскъдица на такива усилия и земни плодове ми се привижда в примерите по темата (а и по други теми от форума) и тази дупка чернее пред очите ми. И въпросът не е само до каките от официалния сайт. Дали пак не се сблъскваме с обобщението на думите, че вярата без знания е суеверие?

С всяко писане ми става все по-тегаво и по-тегаво, а мечтаех всичко да е по рибарски леко, като на следобедна чаша узо до пристанището.

http://www.youtube.com/watch?v=yVhzcdKsNKA

Аргиров

С какво Атанас Димитров ще е виновен - да не е окачил той знамето???? Точно обратното - смятам, че дълг на всеки добър фотограф е да забелязва и снима интересни неща!

Само като пример - наскоро в сайта на МП се появи икона на патриарх Кирил в един храм! По-късно се оказа, че наистина има такава техническа грешка на иконописеца (иначе образцов иконописец, изографисал сума ти църкви) - човекът се извини и поправиха грешкатa. Всички реагираха както следва, а един гаф, който можеше да е повод за съблазън бе навреме отстранен. Не наказаха никого - нито фотографа, нито иконописеца!

http://diak-kuraev.livejournal.com/3607 ... ead=541796

Ето така трябва! Но в България къде ти....

Да, тук си прав. Журналистът не трябва да се убива! Иначе кой ще носи вестите? Все пак като че ли не живеем във времената на Римската империя, когато лошите вестоносци са ги убивали, нали?... И доколко, и дали?

Поведох се по суровостта и необработеността на снимковия материал. Прилича ми на обикновено и безкритично преточване от цифровия апарат в компютъра. Ясно е, че всеки подписващ се професионален фотограф, особено при репортажната фотография, първо снима на кило и после отбира и обработва важното. Такова отсяване в представения материал не се вижда. Има снимки на кило на "масовката" и на журналята (то без тях какво ли бива?; да сте живи и здрави и да ви има!), петнадесетина снимки на голямокилограмовия ни министър-председател - и в цялата тази чалга се губат няколкото отлични попадения, които почти не се нуждаят от пипане: като например носещите богата информация снимка на знамето или на министър Божидар Димитров; има и няколко погледа на клирици и миряни, в които не може да бъде подмината душевността. Като цяло обаче чувството за махленска безкритичност е завладяващо. Затова и приех фотожурналиста за образец на обикновен мирянин от множеството на поклонниците, които безпроблемно поемат и жълтевината.

Другите духовни и светски прояви на Гигинския манастир смятам, че не заслужават в момента повече от необходимото сериозно внимание, най-малкото защото сме в Рибарите, а да пиша на шега за тях не мога...

Аргиров

Г-н Аргиров написа, че клириците на Гигинския манастир окачили знамето на Вселенската патриаршия или на Света гора по неизвестни причини. Ще се опитам да посоча вероятната причина.

Познавам отец-игумена Евгений от 80-тте години. През вече далечните 83-та, 84-та, 85-та и 86-та година отивах в Рилската св. Обител на певчевски стаж като студент в Духовната академия. Това е същия Богословски факултет при СУ, но тогава се наричаше така и беше ставропигиална, тоест на подчинение на Св. Синод. Та ходехме там по четирима студенти от 1 юни до 31 август вкл., като имахме за ръководител обикновено преподавател. Отец Евгений беше редови монах в звание иеромонах и студент-задочник. Още тогава ми правеше впечатление, че не му се нрави да служи, както в момента се служи в БПЦ. И наистина говореше с възторг за Св. Гора и Вселенската Патриаршия.

По-късно през годините беше монах в Св. Гора, после в манастира, който е подведомствен на ефория Зограф, премина и през разкола (Кладнишкия манастир), сега е в Гигинския манастир. Четох някъде - мисля в Двери, че на него и на отец Никанор е разрешено да служат подобно като отец Марий, който беше доста години на Софийските централни гробища.

Така си обяснявам онова знаме, дето стои на снимката.

Ставропигиална Тогава и свещоливницата в Илиянци трябва да е ставропигиална и Църковен вестник и още много неща

Тук друг преди мен е употребил този термин - ставропигиален, или с други думи, пряко подчинен на Св. Синод, а казано по съвременному - който си получава заплатата от Св. Синод. Всички синодални поделения са ставропигиални. Тук се включват Музея при Българската патриаршия, Централния историко-архивен институт при Българската патриаршия, СПК Илиянци, СДС (семинарията) и ПДС (същото, но в Пловдив); ставропигиалните манастири в страната, две-три почивни синодални станции, както и 4 църкви на територията на София: Св. Ал. Невски, синодалния параклис, параклиса в Богословския факултет при СУ и семинарската църква. Преди време обърнах внимание на гл. редактор на синодалния сайт, че Св. Ал. Невски - храм, който е синодален и трябва да стои в раздела за Св. Синод, го сложили в раздела за Софийска епархия. Едва ли е оправила тази очевидна грешка.

Не мисля, че сте прав! Ставропигия се появява като термин и институция много преди да се въведе синодално управление в Църквата. Освен това ставропигия могат да бъдат само църкви или манастири (руското тълкувание включва и разни религиозни сдружения и братства - типично по руски де). Това откъде се получавт заплати няма нищо общо със ставропигията.

Напълно съм съгласен с Вас.

Имах друго предвид, но изглежда не съм бил достатъчно ясен.