ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Неизживяното детство на синодалите

Оказва се, че не само не е ясно по кой календар живеят синодалите, ами и на каква възраст са - имам предвид не телесното им развитие и биологичната възраст, а интелектуалната им възраст като необходима предпоставка за душевното им развитие. Те може би дотолкова са станали смирени и незлобиви като овчици и като малки деца, че може би вървят уверено по пътя на душевното израстване; а може и да са незрели интелектуално, което впрочев би имало същите външни белези и само в задълбочен и аналитичен разговор може да се прецени към коя категория спадат. Но те пък и не са от особено разговорливите и склонни на събеседване, а пишат ли пишат писма, нездравата основа на което вече отбелязахме.

В детското им безгрижие ето за какви истории ми напомнят техните постъпки: да се основават на протокола си от 01-12-2009 под номер 50, за който и малките българчета разбраха, че е несъстоятелен.

Хъкълбери Фин имаше една любима закачка. Той се скриваше зад някой ъгъл, причакваше да се появи някое нищо неподозиращо хлапе - дори приятеля си Том Сойер - и го спъваше с крак. След като хлапето, дори Том Сойер, се просваше по очи в прахта, той се хвърляше до него - като евентуално го досъбаряше и притискаше още повече - и с най-притворна невинност и искреност го запитваше: "Паричка ли намери? Дай да търсим двамата!"

По същия начин и нашите синодали, по детски увлечени в играта "направи золум на другарчето си", стигнаха дотам да налагат невъзможни наказания. Не можеш да аргосваш някого да не служи, след като вече си го отстранил от всякакво служение, прикачвайки му титлата "бивш". "Бившият" може само да съслужава по покана на някой друг равен или по-голям от него по сан - "бившите" не могат да служат по себе си и по своя воля, именно защото са "бивши". Бившите клирици могат само да съслужават или да служат временно по разрешение на някой друг, който може да прави това по себе си. Ако "Бившият" е съслужил, то може да се накаже поканилият го, - ако има основания, - но не и съслужилият "Бивш". Ако "Бившият" е служил по разрешение, то може да се накаже разрешилият му. Да се аргосва може само този, който може да служи по собствена воля, който притежава качеството "служаемост" и с аргосването му се отнема това право да служи по собствена воля. На "Бившият", когато са му качили тази титла "бивш", са отнели и правото му да служи по собствена воля. Не могат да отнемят нещо от някого, който не притежава това нещо - не могат да вземат цървулите на босия, но поне упорито продължават с опитите си да го направят.

Синодалите знаят, че някого могат да кръщават "бивш", знаят, че някого могат да аргосват, но с детските или вдетинените си акъли не могат да разберат как двете се отнасят едно спрямо друго.

И за да бъде излагането им пълно, запознаха и поместните сестри църкви, и лично Вселенския Патриарх с това свое незнание, с тази своя незрялост и с това свое недоразвитие. Е какво пък - въшката като се наяде, излиза на челото, за да я убият; магарето на Високата Порта пред толкова много хора и пред султана ако не покаже магарията си, къде да я покаже?!

Воля им е - нека го направят. Нали затова всеки от нас има свободна воля, за да действа според нея, пък преценката не е оставена на него. Само дето като че ли няма да я има "Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа – със седалище в Берлин", а ще трябва пак да приемат старците наредби, за да създават някаква "Римска" епархия. В замяна на това тя ще бъде хем "римска", хем "православна". Ще си има един храм в Рим с "фасада на фонтана "Ди Треви" и един храм в Асизи, който "служи за събирания на аристократични особи" - в първия ще архондисват, а в другия ще си правят ешмедеметата. Пък за вярата и за това как я свидетелстват чрез клевета ще мислят после, ако дотогава не се изпълни най-съкровеното им желание и не ги споходи щастието никой да не се интересува как мислят и да не иска от тях въобще някак да мислят.

Аргиров

Благодаря, дядо Николай.

Благодаря, че се нареди до дядо Натанаил в редицата на имащите особено мнение в Светия Синод по отношение на Високопреосвещения митрополит Симеон - където са двама или трима събрани в Негово име, то и Той е посреди тях! В обясненията се вижда ясно и отново не само възставането срещу католицизма като институция, но и грижата с любов за хората-католици, които изповядват по друг начин Христа. Благодаря!

Каквото е било - било е. То не е повече важно, ако не продължава, сменяйки формата си. Може би пък да е било част от изпитанията, последвали от събитията отпреди век и половина. Но и това не е важно, защото не с предположенията и гаданията си ще се оправдаем, а с вярата си и делата си по вяра.

Сега предстои по-важното - още веднъж да бъде разгледана ситуацията и да бъде намерено правилното решение за нея, дори тя да е била изкуствено създавана и поддържана в някои моменти. В тези действия е и по-трудната част - всички митрополити да могат да преценят собствените си постъпки и да застанат като пастири с жезлите си, защото срещу митрополит Симеон заставаха не просто дядо Натанаил или дядо Николай на различните етапи, а всеки един от членовете на Светия Синод и животът пита за обяснение от тях. Скриването зад съборността на Светия Синод няма да помогне, защото съборността е именно съмислие, съгласуване и съдействие на личностите, а не покриване на всички под някакъв непрозрачен магьоснически плащ. Ще трябва всеки сам да дава своя личен принос за постоянното изграждане на тази съборност както сега, така и в бъдеще.

Замяната на очакваните лични действия със "съборното покриващо прикриване", ще задълбочи само разбирането, че един човек е действал вместо целия Свети Синод и че от промяната на неговото мнение зависи и промяната на "съборното мнение". А това второто би било още по-лошо от всичко станало досега и него трябва да избягваме. Това би дало още по-силно оръжие на враговете на БПЦ, представяйки я за пореден път като "затворена" организация, помасонстваща от време на време. А ето такова тълкуване на действията никой правовярващ не иска.

Имам и едно предложение към редакторите на Двери, възникнало след обръщението на митрополит Симеон към Вселенския Патриарх за помощ (именно за помощ, а не за други действия, каквито - въпреки отсъствието им - провидяха хората с гузни съвести). То се затвърди и смятам за уместно да го предложа още повече след възникването на особено мнение и у Пловдивския митрополит. Може би би било добре Двери да отдели една тема, а още по-вярно - антитема, в която да събере хронологично всичко официално публикувано по нея и важните анализи, коментари и дискусии. Това да е един архив, в който да се пазят материалите от мрежата така, както те изглеждат, когато темата е жива, по подобие на архива на Църковен вестник за някои отминали години, който и сега е достъпен със знанията си след закриването на сайта. Този архив разбира се трябва да се допълва, защото още по-важни събития тепърва предстоят.

Аргиров

Колко струват каноните на Църквата?

Толкова, колкото Бог-Отец е вложил Слово в тях чрез Светия Дух! И всякакви опити за пренаписването им са жалки и смешни.

Има канон, че овдовяла епархия не може да стои повече от три месеца без епископ - за мой срам повече от половин година не потърсих този канон, за да мога да го цитирам точно.

Това правило е отразено в чл.93 на Устава на БПЦ-БП: "Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила." На някои хора това обаче не се благовидя и бе приета нарочна синодална наредба, с която една епархия хем се овдови, хем "Наместникът на овакантения престол в срок от 6 месеца, считано от датата на назначението му, произвежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност." Това пренаписване обаче също се оказа недостатъчно и към края на измисления от хората шестмесечен срок със зор се разбули от покрилата го мъгла едно протоколно "решение да отложи насрочените за 16 май т. г. избори за Западно- и Средноевропейски митрополит за разглеждане на въпроса през Юнската сесия на Св. Синод."

Накрая резултатът от всичките тези наредби и решения отиде в кошчето като свидетелство, че не може да се преиначава църковният дух, живеещ в Западноевропейската епархия, но за това Офиц`ялната църква засега помълчава, а го разпространяват светските медии и "клюкарницата" Двери.

А всичко започна с едно невинно пропускане на митрополит Симеон от протокола за откриването на Зимната сесия за 2009г на Светия Синод... Добре, че всичко приключи.

Докато приключваше, имаше две преброявания на позициите на квиндецемвирите.

Очерта се триалог от Сливенски Йоаникий, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Неврокопски Натанаил, които не застанаха срещу канона.
Има и един триумвират от Варненски Кирил [поправено], Великотърновски Григорий и Русенски Неофит, които - отгоре погледнато - от поддръжници на канона, станаха негови противници.
За промяната на позициите в обратната посока на Пловдивски Николай всички сме известени; Врачански Калиник е достатъчно болен, за да питаме защо все пак в началото е бил против; а за Негово Светейшество съм сигурен, че винаги е гледал доброто на БПЦ.
Остава една тетрархия, съставена от Видински Дометиан, Плевенски Игнатий, Старозагорски Галактион и Ловчански Григорий, която беше против канона и при възможността за преосмисляне не се поправи. В бъдеще ще видим кой от тях е тиранът и кои са сикофантите.

Какво ли ни чака оттук нататък? Каквото и да е то, да поздравим с "добре дошли отново в БПЦ" борбеното изпълнение на Западно и Среднооевропейската епархия, начело с каноничния ѝ митрополит дядо Симеон.

Аргиров

@Яхавит, нещо не разбрах от какво се чувстваш обнадежден? Защото след тая шизофрения е ясно, че тези хора/"правоправящите" ни архипастири/ докато не скапят всичко* няма да мирясат.



_______________
*Да изгонят всички нормални хора от клира, а числото на черкуващи се миряни да се сведе до няколкостотин енорийски баби, които обикалят по къщята на хората на Велики Пeтък да следят кой пере, и да докладват на митрополита. Това еклисиологичният модел, който се следва в БПЦ.

Да, действително виждам, че съм го пропуснал, но това е техническа грешка. Объркал съм и два пъти съм споменал Видинския митрополит Дометиан. Всъщност той е само към тетрархията, а Варненско и Великопреславският митрополит Кирил - към триумвирата, който първоначално поддържаше дядо Симеон, а после привидно застана срещу него. Всъщност тук трябва повече информация, за да се разбере какво става, но кой да ти я даде!? Това е велика тайна - синодална! Подозирам, че триумвиратът се е оформил поради някакви съществени процедурни грешки, а не поради противене на същината на нещата.

Ще поправя предишната бележка, за да е ясно, когато се чете.

Аргиров