ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Ето какво знаем дотук:
http://www.dveri.bg/content/view/10096/62/

Я да взема малко да се самоцитирам - като величията.
Чудех се на тази неразбория с рибата през пости (оказа се, че през Петровия пост нищо не се споменава за рибоядството) и ми хрумна едно логично обяснение, без да знам дали е вярно. Все пак то е достатъчно просто и семпло, затова ще го предложа за размисъл.

Според мен основен двигател/-телка на горното пояснение за Никулден, появило се в календарчето, трябва да е човек който:

Първо: Носи име с корен Никола и за всички останали той има имен ден на този ден (освен другите възможности за имени дни през годината) или най-малкото е добре и достопочтено да бъде поздравяван.

Второ: Не обича да яде риба.

По такъв начин, вкарвайки тази забележка в календарчето (проба на реакциите как може да се променят по-основните книги на БПЦ) той директно постига целта да не бъде канен да яде риба и да трябва да отказва поради друг предлог, а си отваря вратичката да не ходи на Никулден да се черкува в храм с патрон този светия от Мир, а да ходи в някой друг храм. В другия храм разбира се ТРЯБВА да му дадат за курбан напълно постна манджа - варен боб или пита, поръсена със зехтин и сол, например, - защото иначе благодарение на тази добавчица рискуват свещениците, рибният курбан да бъде разбъркван с калимявките им.

Човешките постъпки се водят от простички мотиви и имат простички цели.

Най-благодатна почва за своеверменното разбране на тези странни привички на този инициатор е била Семинарията, ако я е посещавал и то поне няколко месеца поред, споделяйки семинарския пансион. Така че и те няма как да са скрити.

Началник, ти ядеш ли риба?

Аргиров

Доста изчерпателно. Благодаря.

Не ми се прави нова тема - тук пиша.

Много негодуват някои мили и на мен наши дядовци - високопреосвещени митрополити - че са критикувани без предварително обстойно да се проверят нещата, че се говорят празни приказки по техен адрес, че така се съблазняват хората и се работи против църквата. Много ги обичам и уважавам за добротата и незлоболюбивостта им, за духовната работа, която ежедневно вършат за нашето спасение и ми е тъжно, че едновременно с това и аз попадам в числото на критикуващите ги и по този начин явно внасям съблазън в цълквата.

От няколко дни започна есенната сесия на Светия синод - административна работа имат дядовците, трябва да я свършат. Една и нещо сесия мина от приемането на новия Устав - трябва вече да са се научили да работят по него и управленските неща да вървят леко, така че да остава най-много време общо да се грижим за най-важното. Ето какво пише в публикуваните Решения от първото заседание на 10-11-2009г.

Според тези Решения на заседанието "Присъстваха Синодалните архиереи: ...". То е хубаво, че са присъствали, ама съгласно чл.6 ал.1 от любимите първи трийсетина ударно приети члена в Светия синод участват епархийските митрополити - ни повече, ни по-малко. За никакви "синодални архийереи" не става и дума нито там, нито където и да било в Устава. Ако се бяха съобразили с новонаписания Устав, то нямаше да изпадат в неприятните ситуации, които следват от горното разминаване. Или поне да си бяха написали Устава така, както щяха да могат да го спазват... Поне любимите първи тридесетина членове, а?...

Ако гледаха началото на Устава, то при изброяването на епархиите (а не на синодалните архийереи, както са направили) щяха да се сетят, че на сесията е представена и вдовстващата Доростолска катедра от временно управляващия я високопреосвещен Русенски митрополит Неофит. По такъв начин той, като човек, има два гласа при взимането на решенията: един за Русенската и един за Доростолската епархия. Дори в някой момент може да се стигне до съвсем естествената ситуация той по един въпрос да гласува веднъж "за" и веднъж "против", защото изразява не само своето мнение, а и мнението на епархията и едната епархия може да има различно мнение от другата епархия - елементарни човешки отношения и за нищо свещено тук не става въпрос, уважаеми дядовци.

Пак ако съобразяваха началото на устава си, щяха да избягнат още по-голямото недоразумение, което сега са допуснали с неспоменаването на Западно и Средноевропейската епархия! Сега съответният представител нито е в списъка на присъстващите, нито е в списъка на отсъстващите. Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа нито е в списъка на представените, нито е в списъка на непредставените. Такава епархия не съществува според Решенията...

И сигурно пак аз съм виновен за внасянето на съблазън, че не съм попитал лично някой синодален архийерей какво мисли по въпроса, че не съм проверил дали публикуваното официялно Решение е вярно или невярно. Аз съм виновен, че чета и мисля по човешки върху прочетеното. Аз съм виновен, че с мислите си сея съблазън сред другите...

Аз съблазнявам, а не митрополитите с техните писани думи и извършени действия.

Мили и достоуважаеми дядовци, Ваши Високопреосвещенства, молете се за мен да не бъда аз козелът на отпущението и погибелният син, който се надига с греховете си.

Аргиров

За ιδιοτες от Ловчанската митрополия.

Горното обръщение няма да засегне никого, защото тези, за които се отнася, не го разбират, а тези, които го разбират, знаят, че нито то, нито следващите мисли се отнасят за тях.

По добре заучен и с нищо неизкореним тоталитарен рефлекс и привичка ιδιοτες от Ловчанска митрополия размахаха Апокрифно разяснение на синодално решение - извадиха тайничко от джоба си това, което никога не е било предназначено за публично достояние, но върху което вече много се говори от засегнатите страни. При сътворяването на хартийките в Светия Синод не много са предполагали, че някой друг освен засегнатия ще ги прочете; никой не е подозирал, че някой ще се осмели да изказва мнение; никой не е мислил, че те ще бъдат разглеждано като обикновен административен документ, а не като канонична повеля от последна отвъдна инстанция. Когато всички недомислия започнаха да излизат наяве ιδιοτες нямаше какво да правят, освен да размахат под носевете някаква хартийка с назидателното нравоучение "вижте каква тайна знаем ние, която вие обикновените не знаете".

За тях беше по-добре въобще да не показват, че знаят нещо по въпроса, защото с изваждането на показ на частичните си знания - тези, които имат само те, без да се интересуват за другите знания - показа точно какви ιδιοτες са.

Пак по заучени правила и хватки от тоталитарно време ще трябва да говорим върху това, което самите ιδιοτες ни предоставят; да говорим не за тяхно обучение, а за наше усъвършенстване в бъдещите пируети, които ни предстои да видим.

В представеното от ιδιοτες Синодално решение се разисква пребиваването и обгрижването на епархията от епархийския митрополит. Тук действително че Светият Синод си е на мястото и показва, че е започнал да се грижи за паството - ако досега се беше грижил широко за него, нямаше да се налага да издава това решение. Но нейсе - началото на делото е добро. Веднъж стъпил на този път, Синодът неминуемо ще дойде някога до разбирането и за качеството на това обгрижване. Засега да сме доволни от загрижеността за физическото присъствие на митрополита в епархията. Какви ги върши той там ще се заглеждат синодалните ни архийереи в бъдеще - неминуемо ще се загледат, така, както обикновените хора отдавна се заглеждаме!

В изречението преди и след точия текст на тайноизваденото към този момент Синодално решение ιδιοτες твърдят, че мотив, повод, подбуда за него по никакъв начин не може да бъде здравословното състояние на митр.Симеон; че всякакви намеци по този повод са израз на долни мисли; че всякакви такива изказвания са израз на невъзпитаност; но признават, че именно той е пръв потърпевш на тази Наретба. Така де! Витаела в заседателната зала на Светия синод идеята, че трябва да се обърне канонично внимание върху физическото присъствие на митрополита в епархията му, подхвръквала нагоре-надолу и накрая добила писмен израз, скрепен със Синодална благословия. Още по случайно се появило присещането, че тъкмо митр.Симеон като че ли не спазва току-що въустановените канонични привички и ще е добре да се покаже как точно те действат. Не се бяха сетили за него в началото на заседанията на Светия синод - и него забравиха, и епархията му забравиха - но сега услужливо се присетиха. Нищо лично - просто бизнес; в случая - синодален. А пък и човешко-синодално-тоталитарната памет е услужлива - понакога се сеща, понякога забравя. Важното е сещането и забравянето да е в подходящия момент и от правилния човек.

Ако още малко бяха постояли синодалите в заседателната зала току виж се бяха досетили, че май митр.Симеон няма никакво отношение към случая. И те сигурно са се досетили за това, защото досега нищо официялно не се е появило за неговото отстраняване, като забравено из нечий джоб. Е, нехранимайковците от Двери и от Хамбугската енория (що не изпратиха по един салам поне! - ще го ядем след пости) излишно са се разшумяли по въпроса, Канцеларията на Западно и Средноевропейската епархия е пращала писма в опровержение на неизвестни решения, дори болният митр.Симеон собственоръчно е писал по въпроса, но всичко това е преследване на призраци и градеж на пясъчни кули. Официялното синодално мнение не е известно. Или може би не е известно на широката публика, а е известно на ιδιοτες от Ловчанска митрополия, доколкото в края на опровержението си те все пак разсъждават, кога биха се провели избори в тази епархия. Явно ιδιοτες знаят за такива избори, породени от въпросното решение, въпреки че самото решение не е взето, за да има такива избори и съвпадението от 24 часа между разгласяването на решението и потвърждението за избори от самите ιδιοτες е чисто съвпадение във времето - то какви други неща са ставали по съвпадение...

Та ιδιοτες, разсъждавайки върху решението, да бяха поразсъждавали и върху целия казус, така както е напомнен на Синода от митр.Симеон и така, както е официялно известен на всички останали. Ако се бяха понапънали да разсъждават върху чл.84, ал.4 от Устава на БПЦ, около който се върти всичко, - ако не бяха ιδιοτες, а нормални хора, - щяха да разберат, че от края на юли 2009г задълженията на епархийския митрополит да стои в Западно и Средноевропейската епархия преминават върху епископ Тихон.

Върху този член добре са разсъждавали присетилите се в Светия синод и затова официялно засега нищо не са казали за случайно появилото се мъдруване върху стоенето в епархията, нито за отношението им към митр.Симеон по този повод.

Всичко беше добре изиграно по тоталитарен модел с полуизказани истини, разтръбени неистини и премълчани истини. Размътена беше водата и се чакаше каква ще бъде реакцията. Зер в близките години много по-важни неща ще стават в БПЦ и трябва предварително да е ясно за играчите на какво могат да разчитат и от какво да се предпазят. А на ιδιοτες от Ловчанска епархия бе подхвърлена една хартийка, за да се разузнае реакцията на онези, които не са ιδιοτες. За играчите това е важно - предварително и тайно отсега да знаят на какво да разчитат, какво и как ще се случва и случайно ще съвпада в бъдеще.

По мутренско време подобен род поведение широко се определяше като "евтини номера от селски вечеринки". Това ни показаха и ιδιοτες.

Аз нямам нищо тайно и затова споделям моите мисли за тях.

Що се отнася до разсъждението на ιδιοτες от Ловчанска митрополия, как постановяването на срок от 6 месеца не отменя, че събитието ще се случи в уставните 3 месеца, показва отново тяхното незнание. Ако въпреки постановения 6-месечен срек, събитието непременно трябва да се случи в 3-месечен срок, то тогава защо е необходимо постановяването на 6-месечен срок? Ако пък събитието се случи след изтичането на 3-месечен срок, в новоустановения 6-месечен срок, то как това не е нарушаване на 3-месечния срок? Това са въпроси, достойни единствено за ιδιοτες и само ιδιοτες могат да отговорят на тях, още повече, че ги засягат в опровержението си.

Аргиров

За ιδιότες от Ловчанската митрополия 2

Ха така, в числото на простоватите и простодушните от Ловчанска митрополия се нареди и Негово Високопреосвещенство светоловчански митрополит Гавриил - а аз все си мислех, че е някаква канцеларска неразбория и изцепка. Дядо Гавриил много ми е допадал и ми се ревни с духовната си грижа за затворниците и хората в неравностойно положение, както и с някои други свои прояви, но по някои административни въпроси се показа малко нещо неподготвен... Както казва дядо Йоаникий, не може един човек да е във всичко вещ и затова трябва да си взима опитни помощници там, където чувства, че му липсва умелост. Като пък не иска да си взима помощници, поне да беше послушал по-старшия си по служение събрат - неврокопски Натанаил (на който много неща, не по годините, му минаха през главата), та да не показва неизкусността си на всички по определени административни въпроси, добре уредени в Устава на БПЦ.

Така нямаше да се налага да казва "Моят въпрос е: може ли покойният митрополит Иларион да се счита все още за член на Св. Синод? Абсурд, пълен абсурд." и щеше да се намери човек, който да му разясни, че покойният митрополит Иларион вече не е член на земния Свети синод на БПЦ, но че в момента митрополит Неофит носи правата и задърженията на предстоятел на Доростолската катедра, изразява нейното мнение и гласува от нейно име.

Така също щеше да му бъде обяснено, че от известно време насам еп.Тихон - доколкото не противоречи на каноните и е разрешено от Устава - носи правата и задълженията на Западно- и Средноевропейски митрополит и той трябва да бъде държан за отговорен дали седи преимуществено в поверената му епархия или не. Също така на него трябва да му бъде разрешено да присъства на заседанията на Светия синод и да гласува по всички въпроси, докато не бъде освободен от това си задължение - включително и по въпроса за новата Синодална наредба и други такива.

Така че Синодът в пълен състав и в момента се състои от 15 митрополити по длъжност, каквито взимат участие в неговите заседания. И кворумът по обсъжданите въпроси трябва да е 8, както е казал митр.Натанаил.

Простички неща, които простичко се обясняват и простичко се разбират - когато човек иска да ги научи, когато има желание за слушане и възприемане, а не показва неуместни емоции и излишни нерви, подклаждани от неизвестно чии интереси.

Аргиров - обичащ да се занимава с простички неща

За ... от Ловчанска митрополия 3

За съжаление бъркотията продължава с пълна сила.

Първопричината се казвала "Симеон", а не "Тихон" и ... от Ловчанска митрополия не си дава сметка за блажената, дългогодишна, синодална летаргия завързала този проблем, както и да се казва той.

Има чл.82 в Устава, ама той по погрешка е там. Има-няма помощник-митрополит за епархията, то титуларния митрополита здрав-болен - трябва да е на територията на епархията и да управлява, пък можел-не можел, бил на себе си - не бил на семе си, мислил-не мислил: няма никакво значение. Трябва да е там и да ръководи. Помощникът не носи никаква отговорност, каквото и да е писано в някакъв си Устав.

Пак тоя пусти Устав давал право за назначаване на помощник, ама не писал точно по какъв ред управлява повощникът. Тук се провижда вещата ръка на съветниците-адвокати на Ловчанска митрополия, но самата тя няма съзнание, че ако не знае какво върши - никой адвокат няма да й помогне. Адвокатите са й казали само това, което е искала да чуе. Могли са да й кажат, че при липса на правна уредба за някоя процедура, то всяка процедура, прехвърлена от по-висшия на по-нисшия е с правна сила - ама кой да иска да знае това, щом не му изнася? Така че - по-внимателно с адвокатските съвети.

И щом "нямало" процедура за заместнимество - то Наредбата я създавало. А, бе, алаанкоолу, по какъв начин я създава? Като уволнява старшията ли? На такова действие баба ми казваше, че с мръсната вода са изхвърлили и детето, но дали на всички бабите са били с непромити мозъци?

А пък иначе "Симеон" да си наляга парцалите и да се благодари, че не са го отлъчили - че то по каноните и това може да стане! Канони са това, не са шега работа! Светите отци са ги писали. Дори св. Григорий Богослов е писал "За мене самия и за епископите"! (Това последното по какъв случай се казва??? Ама нищо, модерно е, демек "не съм от тях как`Сийке".)

Що се отнася за начина на гласуване в Светия синод - няма толкова да му придиряме сега. Важното е приетото решение да е "правилното", пък дали е прието по правилен начин няма да мислим. Това понятията митрополити и епархийски митрополити, митрополитите като хора и митрополитите като управляващи епархии са без значение. Има някакви думи писани в Устава, ама те не са от значение (пък и адвокатите не ми ги разясниха). Каквото сме приели - приели сме и важното е, че то е "правилното". Който не му изнася - да си наляга парцалите. Ние сега няма да казваме, че решението е взето неправилно, че то по тази логика няма да остане правилно взето решение от Синода и тогава ще трябва други да дойдат, за да взимат решенията. А ние какво да правим? Да изпускаме ли кокала? Ама не сме го въртяли и глозгали както трябва - голяма работа; затова пък сме го правили както можем.

Аргиров

Бедний, бедний, дядо Симеоне!

Очевидно никой от тайноуправляващите делата на Св.С. на БПЦ-БП не се нуждае от Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа във вида, в който си я създал ти. Всички колелца и чаркове на машината за размазване са си на местата - само бе добавено малко масълце тук-там и тя заработи както и преди, а високопреосветения (sic!) агент Мишо изпълнява наредените оперативни задачи.

Аргиров

Аз съм само един беден агент.
Пратен съм тук, за да руша.
Със рицари-архонти,
мръсни интриги, пари
ще я съсипя таз епархия.

(По песента на Бисер Киров "Аз съм само един юноша весел..."
http://vbox7.com/play:bdf3c07b)

Една животоподобна картина

Ето, че я докарахме до там, та в битката за Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа да се включи и Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Максим. Да обяснява кротко и спокойно той, стареца, на нас, водените от светски страсти участници в тази баталия, как стоят нещата. Да използва прекрасен български език, както само Негово Светейшество може и какъвто не останаха живи да знаят и употребяват, за да нарисува една мека картина на ставащото. В нея всичко е добре подредено, съгласувано, непротиворечиво и удобно съседстващо с всичко останало.

Освен че е майсторски нарисувана с вазовски език, картината би била и истинска, ако не бяха два и половина факта, които липсват от нея и които са прескочени хронологически. Говори се за събития преди тях и за събития след тях, а те като че ли не съществуват, като че ли не са станали и като че ли не са предизвикали никакви последващи действия, а за съжаление при хората всяко нещо предизвиква действие.

Единият факт е оттеглянето от дядо Симеон на желанието му да бъде освободен от митрополитските задължения. Такова оттегляне съществува, но в картината на Негово Светейшество то отсъства. Отсъства и коментар как се е стигнало до него и как то си взаимодейства с другите части на картината. А без него картината е непълна и дава друга предства за развитието на нещата. Половин факт е, че председателстваният от Негово Светейшество Свети синод се е съгласил и е приел за нормално това оттегляне на желанието за оставка и като така е потвърдил съществуването на този факт, който сега отсъства от пасторалната картина.

Другият факт е разпореждането в тази епархия по решение на Светия синод на управляващ епископ и свързаните с това последствия. Той се намира както в прака връзка и следствие от предишния факт, така поражда и самостоятелни последствия от своето съществуване.

Тези два факта се нуждаят от включване в общата картина, от обяснение на тяхното взаимодействие с останалите факти, от определяне на тяхното значение. Те не могат да бъдат подминавани без обяснение, поради самото си съществуване, поради тясната ангажираност на самия Свети синод с тяхното възникване и съществуване.

В противен случай всички мислещи и засегнати от процеса ще имат свободата и отговорността да задават въпроси и да търсят и настояват за отговорите им; недоброжелателите ще спекулират по адрес на чистоплътието на Светия синод, а зевзеците като мен ще си намират клюка за сутрешното кафе.

Не бъдат ли включени в живописното платно тези факти, то цялата картина ще е една verisimile, каквито са широко известни в историята - особено по нашите и околни земи и най-вече в последните години. Например това:

Познато е, нали? Отвратително и мръсно, като дело на враг. И топлата картина, рисувана от Негово Светейшество трябва да е пълна и обхващаша, защото в момента е само подобна на истинската, но от нея липсват части и като така остава същото неприятно усещане за подправеност.

За членовете на Устава, по които е изработена самата Наредба, засега няма да питам. Те в никакъв случай не са само тези, изброени в картината, но тяхното включване е малък проблем, в сравнение с пропуснатите действия на самия Свети синод.

Дотогава се предавам на молитвите на Ваше Светейшество и на всички, които четете това, за моето лично вразумяване и смиряване.

Аргиров

Чукча не читатель!

Като сме го тръгнали По чукченски, то да припомним и първата част на вица.

Преди да решат да правят чукчата академик на четни дати, го поизпитали. Единственото, което знаел, е било да пише. Зачудили се: какво го е подтикнало да знае поне да пише? Отговорът бил, че той е писател! Зарадвали се още повече, че всичко се подрежда от само себе си и доволни го попитали: "А колко книги е прочел, като е тръгнал да пише?". Моментално в отговор прозвучало:

"А чукча писатель, не читатель!"

Тогава от неволя се захванали да го правят академик поне на четни дати - ако беше прочел макар нещо, щеше да си е академик и на нечетните.

Явно в нашия синод цветоносно са се събрали само чукчи-синодали, дето и след половин година напомняне, не седнаха да прочетат собствения си, приет от тях Устав, ами само пишат ли, пишат... То навярно и самият Устав са го приели така - писали са го, пък не са го чели. Те са писатели, не са читатели.

Аргиров

Глас 22 от Октоиха (втори допълнителен на втори) или Параграф 22 - незавършена пиеса с пролог, завръзка и неизвестен до финалната завеса край за живота на паството и пастирската служба в единение

Продуцент (плащащ музиката) - наливащите пари в митрополитски коли, масонски ешмедемета и частни храмове

Изпълнителен продуцент (поръчващ музиката) - засега правещ се на неизвестен; най-вероятно новопокръстен и пребоядисан в посока обратна на великденското боядисване на яйца; палещ свещ и в църква и в синагога, поради разрушаване на старата му мощехранителница

Режисьор - авторски колектив, все с митри на главите, прозъртащи иззад олтарната преграда, но засега също неизвестни

Диригент - също неизвестен; освен че върти архипастирската тояга той има и ясни мераци да е облечен някак си по чисто, като с бяло було на главата

Главен трагически герой - 90-годишният дядо Симеон; дядо по години, по дела; по честност и по звание

Второстепенен трагически герой - полулекар, седмак, писал за единството на църквата, от когото все още се очакват делата му в подкрепа на това единство

Масовка на трагичния герой - пръсната из Европата и из самата публика, наблюдаваща представлението

Главен отрицателен герой - агент Мишо, заел се с тази работа не по желание, а по принуда - може би свързана с истинското му животодействие

Второстепенен отрицателен герой - същият като второстепенния трагически герой; държи двете втори места, за да се намърда там, където му е по-изгодно и му падне по-напред, пък ако ще и папата да целува по ...

Масовка на отрицателния герой - службогонци разни

Корифей на хора - млад старец, съвестно изпълняващ поставените задачи и с достатъчно дебела глава, за да не чува подвикванията на публиката

Хор - млади, стари, що са останали с митри - все там са; някои само с епанокамилавки - последните имат разбиране, че силното викане в хора и пречупването в кръста ще втвърди пешовете на покривалата им до коронно състояние; някои от хора мълчат през цялото време, защото няма какво да кажат, други мълчат, защото не искат да кажат, а трети се занимават с продаването на свещи и свещоливниците, от които те са купени

Главна героиня - Българската правосравна църква в нейното изпълнение; докато не завърши пиесата все има вераятност да й се случи поне веднъж нещо неприятно

Шут - стар младец, стар по мъдрост и млад на години, за да може да търчи и върши неблагодарната работа (като да защитава попове пред граждански съд и обществено мнение); ролята му е като на всеки шут - да казва винаги истината, каквото и наказание да му струва това, като предварително знае, че никой няма да се съобрази с казаното от него

Deus ex machina или από μηχανής θεός - достопочтен старец, с побеляла от грижи глава; засега веднъж протътнал, за да напомни, че го има, но иначе не му достигат сили да ръководи всичките, затова присъстващото му отсъствие по прилича на това на страничен наблюдател; тепърва се очаква спускането му от драгалевските сараи

Масовка от разни расоносци, свещоносци и други прицърковни бабички по душа

Публика - зяпачи, сеирджии и всякакви жадни за зрелища "хора", из които се губят като число действително заинтересованите от ставащото

Главна интрига - има ли Устав БПЦ и кой е той; той за четене ли е или за украса?

Драматургическа задача - подреждане на гласовете и действащите лица по волатя на продуцента и изпълнителния продуцент с оглед бъдещото завоюване на най-главната титла

Време и място на действието - 2009 години след раждането на Христа и по-нататък; нарушен е принципът за продължителност във времето от един или три дни, но пък и в пространството действието не е никак компактно, ако по човешки навик не смятаме цялата земя за компактно място

Аргиров - присмехулник от публиката, очакващ откъде ще го шамаросат

По кой календар живеят синодалите, т.е. преживяващите около Светия Синод?

Този въпрос възниква при четенето на "Молбата за приемането под омофор", която единствено може да се разглежда като първоаприлска шега. Но по кой календар е направена тази шега, та се появява на официално място едва на 20 април 2010г?

Тя щеше да бъде и действително първоаприлска шега, ако поне някъде беше отбелязана очевидната й за мен фалшивост (Хандримандри, ако станеш митрополит ще се научиш, че един митрополит никога не казва "аз" - 1 л, ед.ч., а "ние" - 1 л., мн.ч.; още повече ex cathedra). В настоящия си вид тя най-малкото е клевета, когато се установи, че съставителят й е участвал и в процеса на публикуването.

С разрастването на скандала, вече не е интересно оцеляването или разделянето на Западно и Централноевропейската епархия - сега вече се вижда, че някои твърдо са поели по пътя, който отвежда към чл.38, ал.2 от Устава на БПЦ, а още не сме минали Преполовение.

Ето защо се чудя, в кое време и по кой календар живеят синодалите, независимо от пола им. А и кой е спретнатият ерминефт, дето все по-често се появява около Патриарха и измества гавазите му?

Аргиров

Неизживяното детство на синодалите

Оказва се, че не само не е ясно по кой календар живеят синодалите, ами и на каква възраст са - имам предвид не телесното им развитие и биологичната възраст, а интелектуалната им възраст като необходима предпоставка за душевното им развитие. Те може би дотолкова са станали смирени и незлобиви като овчици и като малки деца, че може би вървят уверено по пътя на душевното израстване; а може и да са незрели интелектуално, което впрочев би имало същите външни белези и само в задълбочен и аналитичен разговор може да се прецени към коя категория спадат. Но те пък и не са от особено разговорливите и склонни на събеседване, а пишат ли пишат писма, нездравата основа на което вече отбелязахме.

В детското им безгрижие ето за какви истории ми напомнят техните постъпки: да се основават на протокола си от 01-12-2009 под номер 50, за който и малките българчета разбраха, че е несъстоятелен.

Хъкълбери Фин имаше една любима закачка. Той се скриваше зад някой ъгъл, причакваше да се появи някое нищо неподозиращо хлапе - дори приятеля си Том Сойер - и го спъваше с крак. След като хлапето, дори Том Сойер, се просваше по очи в прахта, той се хвърляше до него - като евентуално го досъбаряше и притискаше още повече - и с най-притворна невинност и искреност го запитваше: "Паричка ли намери? Дай да търсим двамата!"

По същия начин и нашите синодали, по детски увлечени в играта "направи золум на другарчето си", стигнаха дотам да налагат невъзможни наказания. Не можеш да аргосваш някого да не служи, след като вече си го отстранил от всякакво служение, прикачвайки му титлата "бивш". "Бившият" може само да съслужава по покана на някой друг равен или по-голям от него по сан - "бившите" не могат да служат по себе си и по своя воля, именно защото са "бивши". Бившите клирици могат само да съслужават или да служат временно по разрешение на някой друг, който може да прави това по себе си. Ако "Бившият" е съслужил, то може да се накаже поканилият го, - ако има основания, - но не и съслужилият "Бивш". Ако "Бившият" е служил по разрешение, то може да се накаже разрешилият му. Да се аргосва може само този, който може да служи по собствена воля, който притежава качеството "служаемост" и с аргосването му се отнема това право да служи по собствена воля. На "Бившият", когато са му качили тази титла "бивш", са отнели и правото му да служи по собствена воля. Не могат да отнемят нещо от някого, който не притежава това нещо - не могат да вземат цървулите на босия, но поне упорито продължават с опитите си да го направят.

Синодалите знаят, че някого могат да кръщават "бивш", знаят, че някого могат да аргосват, но с детските или вдетинените си акъли не могат да разберат как двете се отнасят едно спрямо друго.

И за да бъде излагането им пълно, запознаха и поместните сестри църкви, и лично Вселенския Патриарх с това свое незнание, с тази своя незрялост и с това свое недоразвитие. Е какво пък - въшката като се наяде, излиза на челото, за да я убият; магарето на Високата Порта пред толкова много хора и пред султана ако не покаже магарията си, къде да я покаже?!

Воля им е - нека го направят. Нали затова всеки от нас има свободна воля, за да действа според нея, пък преценката не е оставена на него. Само дето като че ли няма да я има "Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа – със седалище в Берлин", а ще трябва пак да приемат старците наредби, за да създават някаква "Римска" епархия. В замяна на това тя ще бъде хем "римска", хем "православна". Ще си има един храм в Рим с "фасада на фонтана "Ди Треви" и един храм в Асизи, който "служи за събирания на аристократични особи" - в първия ще архондисват, а в другия ще си правят ешмедеметата. Пък за вярата и за това как я свидетелстват чрез клевета ще мислят после, ако дотогава не се изпълни най-съкровеното им желание и не ги споходи щастието никой да не се интересува как мислят и да не иска от тях въобще някак да мислят.

Аргиров

Благодаря, дядо Николай.

Благодаря, че се нареди до дядо Натанаил в редицата на имащите особено мнение в Светия Синод по отношение на Високопреосвещения митрополит Симеон - където са двама или трима събрани в Негово име, то и Той е посреди тях! В обясненията се вижда ясно и отново не само възставането срещу католицизма като институция, но и грижата с любов за хората-католици, които изповядват по друг начин Христа. Благодаря!

Каквото е било - било е. То не е повече важно, ако не продължава, сменяйки формата си. Може би пък да е било част от изпитанията, последвали от събитията отпреди век и половина. Но и това не е важно, защото не с предположенията и гаданията си ще се оправдаем, а с вярата си и делата си по вяра.

Сега предстои по-важното - още веднъж да бъде разгледана ситуацията и да бъде намерено правилното решение за нея, дори тя да е била изкуствено създавана и поддържана в някои моменти. В тези действия е и по-трудната част - всички митрополити да могат да преценят собствените си постъпки и да застанат като пастири с жезлите си, защото срещу митрополит Симеон заставаха не просто дядо Натанаил или дядо Николай на различните етапи, а всеки един от членовете на Светия Синод и животът пита за обяснение от тях. Скриването зад съборността на Светия Синод няма да помогне, защото съборността е именно съмислие, съгласуване и съдействие на личностите, а не покриване на всички под някакъв непрозрачен магьоснически плащ. Ще трябва всеки сам да дава своя личен принос за постоянното изграждане на тази съборност както сега, така и в бъдеще.

Замяната на очакваните лични действия със "съборното покриващо прикриване", ще задълбочи само разбирането, че един човек е действал вместо целия Свети Синод и че от промяната на неговото мнение зависи и промяната на "съборното мнение". А това второто би било още по-лошо от всичко станало досега и него трябва да избягваме. Това би дало още по-силно оръжие на враговете на БПЦ, представяйки я за пореден път като "затворена" организация, помасонстваща от време на време. А ето такова тълкуване на действията никой правовярващ не иска.

Имам и едно предложение към редакторите на Двери, възникнало след обръщението на митрополит Симеон към Вселенския Патриарх за помощ (именно за помощ, а не за други действия, каквито - въпреки отсъствието им - провидяха хората с гузни съвести). То се затвърди и смятам за уместно да го предложа още повече след възникването на особено мнение и у Пловдивския митрополит. Може би би било добре Двери да отдели една тема, а още по-вярно - антитема, в която да събере хронологично всичко официално публикувано по нея и важните анализи, коментари и дискусии. Това да е един архив, в който да се пазят материалите от мрежата така, както те изглеждат, когато темата е жива, по подобие на архива на Църковен вестник за някои отминали години, който и сега е достъпен със знанията си след закриването на сайта. Този архив разбира се трябва да се допълва, защото още по-важни събития тепърва предстоят.

Аргиров