ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Разговор по телефона

Автор: Иван Рибарски

* * *

Слушай ме, Добринке:
няма да повтарям,
дай "Църковен вестник"
или уволнявам.

Имена не помня...
дай една синодка
с фуста до земята
мънкаща и кротка.

Ало... (как ти беше
името проклето)
... жено... ти говориш
с някой под тепето!

Моля, успокой се -
няма да се карам,
просто ще поправим
малко календара.

Календарът още
не е старостилен...
да... така е, чедо
ала съм безсилен.

Можем да преборим
друга срамотия:
страницата с брака...
хайде, намери я...

Готвя дълъг списък
със забрани мрачни
за да назидава
всички новобрачни.

Примерно във вторник
спретнат ли венчавка,
бракът се превръща
в пълна подигравка.

Ако след вечерня
легнат в свойто ложе...
вече ще е сряда.
грях е туй, не може.

Ложето е чисто,
никакво съмнение
но в разумни рамки
и с благословение.

В сряда ясно - пост е
тържества не бива,
а и с постни манджи
сватба не отива.

Пак така в четвъртък,
срамно е, защото
вече ще е петък
легнат ли в леглото.

В петък постен ден е
нека се изчака
събота да мине.
и да спретнат брака.

Хайде да сме прями:
няма да го крия
всеки брак е само
по икономия...

Жено, журналист си,
влагай малко мисъл:
тази сватба в Кана.
е в преносен смисъл!

Топ-идиот!

Ами ако Господския празник се падне в неделя? Тогава какво? Разрешено ли е венчаване или не е разрешено?

Т....-Николчо да отговори.

Аргиров

Смейте се, смейте се...

Я вижте какво се появи в Двери току що:

http://www.dveri.bg/content/view/10066/29/

Сега вече смешно ли е?

Мне, изобщо не е смешно, прав си.
Това е някаква лудост. Бракът е тайнство, а не извращение, което "трябва" да се ограничи. Тези хора пощуряха, като че ли.

Това е най-забранителната политика към браковете, която е имало досега в целия православен свят. Сегашната практика беше наследство от традициите на византийската вселена (в момента така е и в Гърция), новите правила са сменени в унисон с практиката в Русия. Окей, преминаваме от Византия към Русия. Но това не е всичко... забраните са разширени! В Русия за сряда и петък не се споменава нищо, а само за навечерията на дните.

С това решение синодната каруца остави дълбоки колози в църковната история!

Хм, от Византия към Русия. Дори само това ми казва достатъчно.
Нямам задълбочени познания в това отношение, и ще ти бъда изключително благодарен, ако опишеш тук или в статия повече от историята на двете традиции.
Ако, и когато ти е възможно, разбира се.
Поздрави.

Знам за тези неща единствено от разговори с хора, които са се черкували в Гърция и Русия, нека историците да отговорят по-подробно. До този момент излиза, че се касае за *съчетание* на всички забрани:

http://www.dveri.bg/content/view/10067/64/

За мен най-трагичното в цялата история е начинът, по който се "решава" един истински проблем, за който сме си говорили многократно - превръщането на църковния брак в една украса, един лишен от съдържание ритуал. Проблемът е истински, но решението ... хоп, и хайде да забраним. Да беше същото това синодално издателство направило някоя брошурка за новобрачни, пък да я отпечатат и да я раздават безплатно към всички храмове. Когато хората се женят обикновено знаят, че правят нещо истински сериозно и съответно... са сериозни. Имат най-искреното и добро желание "всичко да е както трябва" - точно в този момент биха прочели с внимание и искрено любопитство всичко, което им разяснява смисъла на брака, тайнството, в което ще участват. Познавам свещеници, които наистина успяват да провеждат сериозни разговори с хората в този момент, по силата на опита си усещат, ако са отворени, установяват лична връзка с тях, помагат им да се приобщат към Църквата лека полека...

Винаги е по-лесно да забраниш, отколкото да разрешиш проблема. Нали знаеш приказката за лисицата и лозето:

Запустяло лозето, лисицата си направила хубава дупка, родила си лисичета. Минава собственикът и казва: тази година ще разкопая лозето, ще го изчистя. Лисичетата чули: "Мамо, мамо, той ще копае лозето, ще ни пострада домът!". "Спокойно, дечица, нищо няма да се случи!". Така и станало. Следващата година историята се повторила. На третата година се потретила. Настъпила четвъртата година и новите лисичета казват: "Мамо, мамо, чухме собственика на лозето да си мърмори под нос: "Лозето нямам време да разкопавам, но дай поне да го подпаля той само ще се изчисти!". "Деца", извикала майката, "да бягаме и да се спасяваме! Той наистина ще подпали лозето!".

Добре. Дано някой напише нещо повече. Аз самият също ще си потърся повече информация.

Решаването на този проблем става с работа, ежедневна и без прекъсване. Става и още с личен пример, с разговор, с лично усилие. С човешки ограничения и забрани не се решават никакви проблеми, абсолютно никакви. Тази теория на диктата, според която човешките ограничения се приравняват с абсолюта, само ще навреди. И най-големият аргумент според мен е, че общността у нас е все още слаба, за "силна храна" от подобен тип.

Статията е хубава, с някои условности. Например, не мисля, че "изходна точка за Църквата винаги са били конкретните нужди на хората". Но, както и да е, темата тук не е за тази статия.

Вярно, няма никакъв смисъл.

Защото ако във вторник след вечерната е "вече сряда", то в сряда респективно след вечерната е вече четвъртък. Хубаво, изцепили са се, ма или едното или другото. Сега остава да се осетят че като са копирали нещо от "благочестивите" руснаци, не са преписали кат хората.

Сега следва да се забранят и кръщенетата в сряда и петък, защото то е ясно, че няма кръщене без трапеза и тя не е постна.

Вероятно е добре да се помисли и за своеобразна "нравствена полиция", зер някой трябва да следи стриктното спазване на забраните през тези около триста дни годишно. И с фуражка дядо Николай, например, би изглеждал добре пред камерите. След което може би ще дойдат по реда си и наказанията за неспазване на ограниченията. Въобще, ширва се едно необятно море от бъдещи занимания в упражняването на този нов вид "властване" на духа над приумицата.

На мен ми прилича на някаква смесица от деменция и лудост. Проблемът е сериозен. Трябва овреме да помислят за манастир, където да въдворяват съответните хора, за да не се наложи да ходят по лудници и старчески домове за миряни.

Попрочетох календарчето за Коледния пост (не обърнах внимание на Петровия пост, който е почти цял месец). Както е известно като правило от Въведение Богородично до Игнажден този пост е по-слаб и се разрешава риба. Ето някои от решенията на въпроса с разрешаването на риба за 2010г в БПЦ.

Въведение Богородично се пада в неделя 21-11-2010. Следващата неделя 27-11-2010 се пада 13 Неделя подир Неделя подир Въздвижение (вече почвам действително да се съмнявам дали точно трябва да е 13 Неделя със сложните правила за преместването на празниците - дано тях да са ги спазили, а да са объркали само по-простото правило за постите). Тогава нищо не се казва и трябва или да се разрешава всичко или да е само на елей и вино - които не го спазват автоматично нарушават поста. Останалите недели до Игнажден (понеделник) се разрешава риба, ама за тази нищо не е написано точно какво трябва да се случи.

Андреев ден 30-11-2010 отбелязан със звездичка се пада във вторник и е пояснено, че се разрешава риба.

Зачатие на св.Ана 09-12-2010 отбелязан със звездичка се пада в четвъртък и също се разрешава риба.

ОБАЧЕ! Никулден 06-12-2010 отбелязан като много по-важен празник с кръст и с червенослов се пада в понеделник и тогава се разрешава риба "АКО Е ХРАМОВ ПРАЗНИК".

Храмът ли празнува или хората? Храмът ли яде рибата? Енориашите ли ядът рибата? Къде я ядат рибата - в храма или в къщи? Ако някой от друга енория се черкува в този храм за него празник ли е или не е празник? Той може ли да яде риба или не трябва да яде риба? Ако само мине през храма (напр. Големи св.Никола срещу св.Петка Старата) да запали свещ може ли да яде риба или не може?

Шизофренична смесица от деменция и натрапчива лудост.

Аргиров

На зле отиват нещата. Такива неща се носят в медиата / няма мн. ч. тази дума/ и в проповедите, че днес един приятел ме пита: " Може ли да се моля на Бог със свои думи? Дали няма някакви задължителни молитви, да не върша нещо нередно?" Съвсем чистосърдечно ме попита човекът. Дотам сме я докарали с дружни усилия! Но смятам, че основната заслуга е на нашите правоправящи архиереи.