ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Здравейте!

Ето и моето първо появяване в сайта. И макар че не съм завършил нито теология, нито философия и нито дори каквато и да било хуманитарна дисциплина, силно се интригувам от наречената с настоящото заглавие проблематика. Предлагам на вашето внимание един мой текст (начеващ в подобие на подстроен с емоционално отношение историографски очерк), в който тегна да изведа до крайност (с акцент върху "живее") призива "да живее философията"; оказа се, че неистовостта на този призив отвежда в сатанизъм... Надявам се, че поне на един от вас ще му бъде вълнуващ сега починът ми да определя що е сатанизъм, философският радикализъм... Хрумна ми сетне, че днешното състояние на философията не е чак толкова безнадеждно... Да, текстът дори не формулира теза - той е само опит да бъде изказана теза, но затова пък би могъл да послужи за отправна точка към разискване (и е на български език):

Viva la Filosofia (link)


Methodius



E-mail: personae@abv.bg
Skype: personae0

Все още не съм прочел целия текст (в момента нямам време), но прелистих първите две страници. Още в началото реших да подложа на съмнение твърдението, че гръцката патристика не поражда философия. Склонен съм много да се съмнявам в това. Както и твърдението, че Дионисий Ареопагит е получил отзвук едва ли не само в латиноезичния свят. Той е най-значимият авторитет за гръцката християнска философия и богословие и неговата рецепция на Изток е много по-дълбока и последователна. Основен авторитет за Максим Изповедник, Дамаскин и Палама, както и за цяла плеяда богослови. За тях неговите съчинения са почти боговдъхновени (наричат го "богопросветен"). Може да се каже, че богословската дискусия във Византия от 14 в. между св. Григорий Палама и Варлаам е в частност дискусия за това кой е разбрал и изтълкувал вярно Ареопагит. Огромно е значението му за източното богословие!

Провеждам различие философия/ теология, на което държа и на което почива цялата моя теза. Гръцката патристика не поражда (средновековна) философия - тя се ползва от философията (античната) и, разбира се, развива и едно оригинално философско обслужване, но не си поставя радикално философски цели. Дионисий Ареопагит е получил на Изток отзив за целите на богословието, но не и за едни собствено философски цели. (Както и Максим Изповедник - единственият средновековен гръцки мислител, който освен богословие развива и чиста философия - но един чисто философски отзвук получава у Ериугена, не и на Изток: на родна земя той получава богословски и поетически отзвук.) И нека не бъда погрешно разбиран: благоговея пред гръцкото богословие и източното православие, но не върху тях е центрирана статията, а собствено върху философията. Т. е. следвам една радикално философска линия (за което осведомявам още в самото начало)... О, гръцките богослови философстват - и още как! И познават античната философия - и още как! Но те самите не са чиста проба философи, а философстващи богослови. Моята цел е да провокирам размисъл относно поставяне в услуга на философията гръцкото богословие... Ако не приемате едно същностно разграничение философия/ теология, то е безпредметно да четете статията. Византийската мисловна традиция не е философска традиция, а богословска и поетическа (която, разбира се, инкорпорира и един философски стил на мислене)... Та различието, което провеждам (философия/ теология), е едновременно рязко и тънко.

Не съм чел статията, но св. ап Павел не приема това разграничение а прави друго в едно от посланията си: Философия според Христос и философия според стихиите на този свят.

Тъй или иначе - св. ап. Павел не е чист философ и провежда това разграничение ("философия според Христос и философия според стихиите на този свят") от богословска позиция. Аз в своята статия изхождам от радикално философска позиция. (Отново засвидетелствам своята почит и благоговение пред богословието и източноправославната християнска вяра! Но центърът на статията е другаде.) Моето въжделение не е да противоборствам със светското срещу Божието! Опазил ме Господ! Моето въжделение е, щото с помощта на Божието да противоборствам срещу принципиалното във философията (не и като цяло в живота), без обаче да напускам полето на философията. Да, моят (колкото и нескромно да звучи) противник не е св. ап. Павел, а Сократ.

Известих за своя текст и тук, за да проверя доколко той е издържан откъм отнасящата се до византийската мисловна традиция фактология (която, макар и необходима, се пада встрани от главната посока на моята теза).

Какво е чист философ? От какво е чист? Тъй или иначе, св. ап. Павел е чист, перфектен философ по Христа. Всеки изхожда от някаква конкретна позиция. Но за философията св ап.Павел много чисто,ясно ни е показал двата вариянта. Философията, според Христос, е философия която има за критерий Богочовека, който е победил смърта, а философията според стихиите на този свят има за критерии тези стихии, който затварят човека, в един кръг, в който са греха и смъртта, а и се съмнявам, че изобщо това може да се нарече философия, защото думата философия означава: фило-любов към софия-премъдростта. А премъдростта(София) е Христос(Не случайно най-голения храм на Византия, се казва Света София-Христос-Премъдроста Божия.) И кой, ако не богословите имат истинска любов(фило) към Христос( Софиа Агиа) Богословите са истинските философи.

У чистия философ няма примеси на принципиализъм. Философията е любомъдрието и тъкмо любомъдрието говори философски за истина: богословите не са истинските философи, философите са истинските философи (т. е. автентично философията е херменевтична). И Христос говори за истина: по Христа няма философия, а Божие слово, богословие. Св. ап. Павел говори богословски за истина и тъкмо дотолкова не е един истински философ, а истински богослов. Богословската (респ. Христовата) истина е несъизмеримо по-висша (и възвишена) спрямо чисто философската... Любомъдрието не е словото, не е казване, а искане към казване, т. е. не иде от Бог, а от стихиите. И ето, че се съгласих с Вас: петимен съм да установим общ език: да, аз (във ваш дискурс) имам предвид "нискоистинната" философия, философията на стихиите, съотнесена към чистото богословие (теософията). Обаче византийското богословие не е теософично, а е спекулативно (във възвишения смисъл), философско.

Наистина, каква е тази "чиста философия"? Ако философствам за релационните бази данни, това няма да е богословие. Но ако философствам за Бога, това вече е богословие! Би трябвало характерът на философията да се определя от предмета на самото философстване. Философията за Бога е богословие. В такъв случай обаче и Сократ не е чист философ. Излиза, че само атеистите са чисти философи, защото единствено те не философстват за Бога. Какъв изобщо е смисълът от това изкуствено разграничение между богословие и философия? Кому ползва това?

Богословът е повече от философ: доколкото в мислите си е по-близо до Бога.

Философията към Бога (високоистинната философия) иде от самия Бог, от Христа, Словото (не от стихиите). Неприемливо е един богословски (както и стихийно, медиумно) устроен в мисленето си човек да обявява принципиалистки (нехерменевтически), че обектът едностранно обуславя философията. Философията (Божия или стихийна) не е някаква тесногръда и допитваща се до общовалидни абстрактни съгласувания наука, философията участва в (съпричаства) предмета си: философският предмет има философски характер. Христос е не само Божеството (теософично) и Абсолютът (наукоабстрактно), но и един философски (сиреч: херменевтичен) обект: над-същие, испостас, Светата Единосъщна Троица.

Чистата философия е философия за самата философия, т. е. философия, чийто основен обект е самата тя. В насъщието философия и обект се взаимопораждат. (А във византийската философична теология се говори за над-същие.) Чистата философия ползва борците срещу метафизическия нихилизъм, сократизма, принципиализма - тя извършва галантен низходящ преход от понятието "над-същие" към понятието "насъщие"... Какво е било предсократическото (а то е оригиналното!) философстване, ако не тъкмо автентична философия на стихиите! За нея ратувам - не срещу Бога, а с Божията помощ (наследството на византийското философично богословие) насрещу Сократа, обезкървилия стихиите.

Да, имам (във ваш дискурс) предвид това, което св. ап. Павел нарича "философия на стихиите" - то е центърът на моята статия. Но не срещу философията на Христа се обявявам! Моят стремеж е по-скромен и богобоязлив: обявявам се срещу принципиалната, сократическата философия, черпейки от философията на Христа необходимото ми, но оставайки все таки на полето на "философията на стихиите". Философия от стихиите към стихиите, нежели от принципа на познание, та към стихиите. Че чистият философ е медиум на стихиите (стихийното битие).

Не се мъча да споря с вас, нито прося наставление, а в едно по-тясно (т. е. фактологическо) русло моля помощта ви.

Истинските философи са тези който имат любов към Премъдроста. А Премъдроста е Премъдрост Божия, тоест Христос, като Личност, а не едно абстрактно понятие. а богословите водени от любовтта към Премъдроста Божия (философията според Христос), говорят за самото Слово(=Христос) А словесноста и логосноста са понятия далеч надхвърлящи говоренето, както казва Атанасий Йевтич.

Да, така е. Това означава че истинските философи(философите според Христос) са богословите. Те изкат да кажат, имат любов към Премъдростта(философстват) и стигат до целта, словят за Бога. Богословите са истинските философи. Богословието е целта предела на философията. И затова истинската философия и богословие не ангажират само интелекта на човека, а го потапят целия в църковния живот.Тайнството Кръщение означава точно това.

Защо ги разделяте, противопоставяте? Богословието превъзхожда философията, защото само истинските философи са богослови, а за истинските философи(философите според Христос) Истината е Личност, а не абстракция.

Св.ап Павел е на друго мнение, и аз му се доверявам защото виждам че е истински философ според Христос.

А Църквата цени философията, имаме светци философи, например Св.Юстин Философ от втори век.

Много е нарцистична и затворена тази философия. Като в кръг. И като много подходяща илюстрация за нея се сещам за една скица на Леонардо Да Винчи в която той помества един човек в кръг и квадрат.И това е целта на скицата.

Напротив, херменевтичният кръг в радиално направление е отворен, смислоразширителен, хоризонтозадаващ. (Самата философска херменевтика произхожда от екзегетиката.)

Юстин Философ не е, разбира се, чист философ, а Апологет, един от Отците на Църквата (т. е. спада към патристиката, не към чистата философия, философията на стихиите)... Богословието е над философията - нему не му е нужно да бъде философично. Ала на философията и е нужно да бъде богословска. Затова и философията на стихиите преминава във философия на Христа. Ясно е по какво тези два типа философия (низш и висш) се различават (не го оспорвам), но ще посоча и по какво си приличат (което търся): приличат си (и са и двата философия) по херменевтичната предпоставеност: низшата е предпоставена от стихиите, а висшата - от Христа. И срещу какво тези два типа философия са съюзници, приятели? Ами срещу принципиализма, "нечистата" философия!

По голяма абстракция от личността няма! Понятието личност (и нейният общностен корелат, "гражданското общество") е утвърдено (не казвам "изнамерено", а "утвърдено") в Просвещението по силата на протестантизма (най-страшната ерес!). Бог не е личност, а ипостас, Светата Единосъщна Троица. Истината във философията на стихиите е насъщие, а във философията на Христа - над-същие. Личността, либералистката "истина", няма нищо общо с истината.

Е, да разбирам ли че Вие сте абстракция?

Аз съм един конкретен човек, грешен и богобоязлив - не съм личност, че да бих бил абстракция.

По мое скромно впечатление: много от днешните български източноправославни богослови (аз съм източноправославен българин, но не съм богослов) обговарят Бога със Западен (и дори направо протестантско-либералистки) идеологически апарат, говорейки за персона, личност, общественост, дълг и пр., вместо за (както са говорили и писали напр. Кападокийските отци) ипостас, съборност, благослов, смирение.

Истинската философия-философията според Христос е личностнна, Защото обектът(ако може така да се каже) е Личност-Христос, и не може да бъде разбрана по един безличностен начин, просто няма никаква връзка.
Философията според Христос изисква една личностнна херменевтика.
А следователно христианина е личност, ако някой не е личност той не е и християнин, защото Христос е Личност/та