ФОРУМ ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ И ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Да речем Вие сте станали икономист и можете да създадете такава икономическа система, която ще гарантира възход в икономиката на България и успоредно с това българският народ да става по-богат (един вид средна класа и по-висока даже).
Въпросът ми е: бихте ли го направили?

От православието знаем, че страданието (включително и бедността) са средство за спасение, което ни изпраща Господ. Според Светите Отци, ако човек няма скърби и страдания, то значи Господ не благоволи към него.

В момента българският народ е много по-беден от някои други европеиски народи. Има хора, които едвам свързват двата края. Но ако и при това положение (със скърби, бедност и болести) българският народ не може да открие Истината, то как ще я открие, ако стане по-богат и започне да отделя повече време на модерните неща?!

...Въпросът ми е: бихте ли го направили? Бихте ли променили България, рискувайки спасението на собствения си народ?

И бедността и богатството разглеждани сами по себе си, не са критерии за духовност(а и в самите понятия може да се намира различен смисъл. А и какво е бедност и богатство като всичко е дар от Бога?)
Но ако са заради Бога, те имат смисъл.

Фантастичен въпрос(в областа на фантазиите). Всяка промяна е риск и всяка непромяна също. Важното е заради какво е тя!

Аз все още съм много млад и слаб и тепърва изграждам новия човек у мене. Аз така си ги разбирам нещата. Не е правилно човек да пирува по време на чума. Днес охолството, парите и удоволствието са смисъла на човешкия живот.
Не съм съгласен, че охолството не е зло. Беднотията може и да не е нещо хубаво, но пък тя може да доведе човека до смирение, а луксът най-малко до гордост.

Според мен, ако попаднем в ситуацията на икономиста, най-добре да налеем пари в просветата/образованието, културата и здравеопазването. Това ще е най-правилното нещо.

От бедност да стане някой най-много жив дявол. "Сиромах човек- жив дявол"
Лукса ще те доведе до положението на Соломон, ще станеш атрактивен за женския пол, при много жени "съветнички" може и да станеш много мъдър.

1 Тимотей 6 глава
...
7 защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;
8 а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.
9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.
10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,
...
17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;
18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,
19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

"Виждате ли, че богатството не е зло, ако добре се управлява?....
....
Затова, ако си богат, ще можеш да се спасиш с милостиня и молитви, като прочиташ често светите книги и като вършиш, което се заповядва от тях. Ако ли пък си беден, с ръцете си като си изкарваш хляба, с него прехранвай и себе си, и своите, като отбягваш кражбата и всяко зло. Благодари на бога и за това, гдето ще получиш и по-голяма награда, понеже поради бедността си ти си се потрудил повече за невинността си пред бога, отколкото богатите. „Комуто е дадено много, и много ще се иска от него” – рече господ. Затова една твоя троха, дадена на бедния, ще заслужи повече, отколкото големите дарове, дадени от богатите.
.....
Дори и цяла нощ да прекараме в молитва, да се измъчваме от въздържание и пост, не се ли смилим над онзи, който лежи пред вратата [ни], напразно се трудим."
Из “Беседа против богомилите” Презвитер Козма

Съгласна съм ,че всекиму изкушенията са различни ,но не съм съгласна с това ,което казваш за Йов.
Йов е минал през всякакви изпитания и винаги се е уповавал единствено на Бога. Богатството е също изпитание.Във време на благоденствие Йов не се е възгордял, не се е превъзнасял над бедни и нещастни ,но е скърбял с тях,помагал им е като е раздавал богатството си. И не от едно-две места се вижда ,че е помагал на бедни,гладни и нещастни:

29:11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
29:12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
29:13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
29:14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
29:15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
29:16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
29:17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
......
30:25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
.....
31:13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
31:14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
31:15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
31:16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
31:17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
31:18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
31:19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
31:20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
31:21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
31:22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
31:23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
31:24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
31:25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
...
31:31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
31:32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Свети Йоан Златоуст:”......Затова Йов понесъл доблестно отнемането на имуществото, тъй като и преди дяволското изкушение бил привикнал да се отчуждава от него. Така и ти презирай съществуващото богатство, та ако то някога си отиде, да не се предаваш на скръб. Изразходвай го за необходимото, когато го имаш, за да имаш двойна полза, когато се лишиш от него - приготвената ти награда за прекрасното изразходване, и произлизащото от презрението любомъдрие, което бива полезно и по време на лишаването от богатство. Затова и то се нарича имущество за да го употребяваме за необходимото, а не да го заравяме; затова то се нарича придобивка, за да го владеем, а не да бъдем негово владение. Ти си господар на голямо богатство? Не бъди роб на това, на което Бог те е поставил за господар, а ти не си роб тогава, когато го харчиш за необходимото, а не го заравяш. Няма нищо по-непостоянно от богатството, няма нищо по-изменчиво от благосъстоянието. И така, тъй като притежаването им е несигурно и те често отлитат от нас по-бързо от всяка птица и избягват по-неблагодарно от всеки избягал роб, то, докато сме господари над тях, да се ползваме от тях за необходимото, та придобили чрез нетрайното богатство трайни блага, да наследим приготвеното на небесата съкровище”

И още за милосърдното отношение към бедните и страдащите в Библията:
Евангелие от Матея
[25:41] Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
[25:42] защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
[25:43] странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
[25:44] Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
[25:45] Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
[25:46] И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Така е, но за да се разбере това трябва време и умни презвитери(които обаче са рядкост).

Поздрави с това "парче".
http://www.youtube.com/watch?v=YlSzHvCBraM